Строго наблюдение от ЕС грози фискалната политика на Гърция

Гърция вероятно ще стане държавата, подложена на най-строго наблюдение от страна на Европейския съюз, от въвеждането на единната валута в началото на 1999 г. Причината за това се крие в нарастващия държавен дефицит, който правителството не успява да овладее на този етап, предаде Telegraph.

Длъжностни лица от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) са в готовност да направят мониторингово посещение в Атина, веднага след като гръцкото правителство оповести по какъв начин планира да се справи с държавния дефицит и да намали задлъжнялостта в публичния сектор.

Според гръцкия финансов сайт Ta Nea дефицитът за 2009 г. може да стигне 14,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната заради резкия спад на приходите от данъци в края на есента. Това е повече и от шокиращия дефицит от 12,7%, прогнозиран от новото социалистическо правителство през ноември.

Задълбоченият анализ на данните за бюджета на страната, направен от британската Barclays Capital, показва, че през втората половина на миналата година държавният дефицит възлиза средно на 16% от БВП на Гърция.

От средата на 2009 г. финансовите министри на страните от Европейския съюз извършват ежемесечен мониторинг на гръцкия бюджет и фискална политика. Не е ясно обаче колко дълго Гърция ще толерира подобно вмешателство в своя фискален суверенитет, въпреки постигнатия на този етап компромис.

В случай че Гърция не успее да изпълни изискванията на финансовите министри от ЕС до средата на февруари, тя ще бъде изправена от опасността да плати глоби и да изгуби достъп до заемите, отпускани от Европейската инвестиционна банка.

Двете международни агенции за кредитен рейтинг Fitch и Standard & Poor's смъкнаха своята оценка за държавните ценни книжа на Гърция до BBB +. Това е по-малко от изискуемия от ЕЦБ минимален кредите рейтинг за ценните книжа, които се приемат като обезпечение по отпуснатите заеми.

Гръцкото правителство си постави за цел да намали дела на държавния дефицит до 8,7% от брутния вътрешен продукт на страната през тази година и до 4% през следващата. Властите ще разчитат на продажбата на активи, на повишение на акцизите и на намаляване на разходите в публичния сектор.

Изходът за Гърция няма да бъде лесен, защото като член на еврозоната страната не може да девалвира своята валута, за да си възвърне конкурентоспособността, изгубена заради финансовата криза. Евентуалното повишение на основната лихва в еврозоната би усложнило още повече проблема с държавния дефицит.