Бурно време преди конференцията за климатичните промени в Копенхаген

Равносметката на борбата с климатичните промени през последните години показва, че много от проблемите остават нерешени. Консенсусът между развитите и развиващите се страни относно ограничаването на въглеродните емисии изглежда невъзможен две седмици преди началото на 15-та Конференция за климатичните промени на Организацията на обединените нации (ООН). Тя ще се проведе в датската столица Копенхаген от 7 до 18 декември.

На конференцията се очаква да бъдат представени 192 страни, чиито политически лидери ще трябва да стигнат до ново международно споразумение за борба с изменението на климата. То трябва да замени Протокола от Киото, който изтича през 2012 г., и да включва мерки за ограничаване на глобалното затопляне и за създаването на фонд, който да подпомага развиващите се стани при адаптирането им към изискванията за въглеродни емисии.

Засега повечето развити страни, с изключение на САЩ, изглежда са набелязали своите цели за намаляване на парниковите емисии. Крайното решение на много от тях обаче е несигурно, защото зависи от това какво ще направят другите държави. Към момента Европейският съюз има най-активна позиция, като цели да намали емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивата от 1990 г. ЕС може да вдигне целта и до 30%, в случай че другите страни се присъединят.

Наскоро Южна Корея, която е четвъртият по големина замърсител в Азия, съобщи, че ще съкрати с 30% очакваните за 2020 г. емисии на парникови газове. Решението на страната е доброволно и по този начин правителството се надява да стимулира усилията на световната общност за борба с климатичните промени. Русия от своя страна постави ултиматум, че ще подкрепи ново споразумение за климата, само ако към него се присъединят абсолютно всички страни.

Според Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) развитите държави трябва да намалят своите емисии на въглеродни газове с поне 25-40% до 2020 г. спрямо нивото от 1990 г. По този начин ще може да се ограничи увеличението на глобалната температура до 2% в сравнение с първата половина на 20-ти век. Досега температурата вече е нараснала с 0,7% и поради това е много важно скоро да бъдат взети сериозни мерки, пише Focus Denmark.

Въглеродните емисии на гъсто населени страни като Индия и Китай се увеличиха значително през последните десетилетия и те се наредиха сред най-големите замърсители, редом със САЩ, Русия, ЕС и Япония. Ако се гледат данните на Института за климатичните промени в Потсдам за емисиите на глава от населението, те показват че показателите на САЩ, държавите от Персийския залив и Русия са в пъти по-лоши от тези на Индия и Китай, пише BBC.

Ратифицирането на Протокола от Киото през 1997 г. отнема близо осем години. Ето защо срещата в Копенхаген е последната възможност да се постигне ново международно споразумение, което да бъде приложено преди изтичането на Протокола през 2012 г. Като домакин на събитието, Дания има нелеката задача да изглади конфликтните гледни точки, за да се постигне напредък, заявява датският министър на околната среда и енергетиката Кони Хедегаaрд.

Това обаче няма да бъде никак лесно. Според по-бедните страни големите развити икономики трябва да намалят своите въглеродни емисии с поне 40% в сравнение с 1990 г., защото бурното им развитие през втората половина на 20-ти век е довело до климатичните промени, с които сега целият свят трябва да се бори. Развитите страни от своя страна негодуват, че ако намалят по-драстично своите парникови емисии, това може да се превърне в пречка пред техния икономически растеж.

Дания обаче опровергава това и показва, че последователното и активно увеличаване на енергийната ефективност може да се съчетае без проблем с високите темпове на икономически растеж и ограниченото използване на изкопаеми горива. Енергийната ефективност на страната е една от най-високите в света и продължава да се подобрява. В момента голяма част от енергията в Дания се произвежда от възобновяеми източници като слънце, вятър и вълни.

Освен че е сред държавите с най-висока енергийна ефективност, Дания е и с най-ниските емисии на въглероден диоксид от производствена дейност сред всички 30 развити икономики от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От 1980 година досега брутният вътрешен продукт на Дания е нараснал със 78%, но въпреки това потреблението на енергия остава стабилно, а емисиите на въглероден диоксид в атмосферата намаляват трайно.

В крайна сметка най-големият успех, който конференцията в Копенхаген може да постигне, е да се стигне до международно споразумение за увеличение на енергийната ефективност в глобален мащаб, подобно на енергийната революция в Дания. Резултатът много ще зависи и от това дали САЩ и Китай ще успеят да разрешат конфликта между развитите и развиващите се икономики.