Американската икономика не се нуждае от втори спасителен пакет

Американската икономика не се нуждае от втори спасителен пакет според членовете на Националната асоциация на бизнес икономистите (NABE) в САЩ. Вместо това те смятат, че правителството трябва да ограничи сериозно своите разходи през следващите две години. Това разкриха резултатите от проучване сред NABE, проведено в периода между 3 и 18 август.

Икономистите от NABE са съгласни, че мерките на правителството са забавили темпа на икономически спад, но въпреки това само 35% от тях са на мнение, че размерът на спасителния план е бил правилен. Половината от тях се опасяват, че отпуснатата сума е била прекалено голяма. Икономиката на САЩ се сви с 1% на тримесечна база през второто тримесечие.

Общо 76% от анкетираните икономисти са категорични, че втори пакет за насърчаване на икономическата активност в САЩ не е необходим. Три четвърти смятат, че фискалната политика на правителството трябва да стане по-рестриктивна през следващите две години, но едва 28% са на мнение, че това наистина ще се случи, предаде CNBC.

Над 40% от респондентите дори се опасяват, че фискалната политика на правителството ще стане още по-либерална през следващите години, отколкото е в момента. Според 58% от запитаните икономисти спасителният план на държавата ще помогне на американската икономика да нарасне с около 0,5-1,5% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2009 г.

Според 56% от икономистите Федералният резерв ще остави лихвата в интервала от 0-0,25% през следващите шест месеца. 44% от тях очакват повишение, а 70% смятат, че действията на централната банка в САЩ са стимулиране на икономика са били удачни.

Анкетата разкрива, че по-голямата част от участниците са по-загрижени за бюджетния дефицит на САЩ, отколкото за перспективите пред най-голямата икономика на света. Според тях здравната реформа, предложена от администрацията на американския президент, няма как да повиши качеството на здравните услуги, без да раздуе допълнително държавните разходи.

В началото на тази година правителството одобри план за насърчаване на икономиката на стойност 787 млрд. долара, който предвиждаше данъчни облекчения за домакинствата и фирмите, както и държавни субсидии и стимули. Отделно държавата похарчи огромни суми, за да спасява закъсали финансови институции и да спасява финансовата система от колапс.

В резултат на това бюджетният дефицит на САЩ нарасна до 1,58 млрд. долара за фискалната 2009 г. и се очаква да набъбне до 9 трлн. долара за периода от 2010 до 2019 г. Това дава повод на критиците на властта да отричат здравната реформа, защото се очаква тя да коства на държавата около 1 трлн. долара.