„Южният“ климат отива все по на север в Европа

Влиянието на климатичните промени върху региона на Европа и Централна Азия ще е по-значимо от очакваното, поради наследеното от постсъветската епоха лошо управление на околната среда и незадоволителното състояние на инфраструктурата в по-голямата част от региона, се казва в доклад на Световната банка. В резултат на това страните се оказват зле подготвени за адаптиране към новите условия.

Регионът е сериозно застрашен от промените в климата и техните последствия вече се усещат: нарастваща нестабилност, по-високи температури, променена хидрология, засилващи се крайности – засушавания, наводнения, горещи вълни, ураганни ветрове и горски пожари.

Температурите

От началото на 20-ти век досега средните температури в региона вече са се увеличили с 0,5ºC на юг и с 1,6ºC на север (в Сибир), а към средата на настоящия век се очаква ново увеличение между 1,6 и 2,6ºC, като най-изразени ще са промените в северните географски ширини.

На север се очаква най-големите температурни промени да са през зимния сезон – броят на силно мразовитите дни ще намалее с 16 до 30 през следващите 20-40 години. В южните части на региона най-сериозни промени ще настъпят през лятото, като броят на горещите дни ще се увеличи с 22 до 37 за същия период. Тази тенденция на затопляне ще бъде силно изразена: към средата на века страни като Полша и Унгария се очаква да имат същия брой горещи дни (с температури над 30 градуса), както Испания или Сицилия днес.

Очаква се горещите летни вълни да отнемат повече човешки животи, отколкото ще бъдат спасени благодарение на по-меките зими.

Моретата

Промените в нивото на моретата – още едно последствие от промяната на климата, ще засегне четирите басейна в региона – Балтийско море, източното крайбрежие на Адриатика и Средиземноморското крайбрежие на Турция, Черно море и Каспийско море, както и руското крайбрежие на Арктическия океан.

Полша е най-уязвимата страна на Балтийско море със своя гъсто населен и нисък бряг, казват от СБ. Бушуващите в Адриатика и Средиземноморието бури и нахлуването на солена вода във водоносните зони заплашва части от хърватския, албанския и турския бряг. Покачването на морското ниво в Черно море вече е заплаха за редица пристанища и градове по бреговете на Русия, Украйна и Грузия.

В Каспийско море засиленото изпарение на вода от повърхността води до намаляване на морското ниво, което се очаква да спадне с 6 метра до края на 21-ви век, застрашавайки рибните популации и засягайки крайбрежната инфраструктура.

Лошо управление в миналото

Според доклада обаче още по-големи опасности крие наследството от миналото на региона. При съветската система преследването на икономически растеж е ставало при безсрамно пренебрегване на природните дадености. Когато е имало нужда от вода за напояване, реките, вливащи се в Аралско море, са били отклонявани към пустинята за производство на ориз, плодове и памук. Узбекистан се превръща в един от най-големите световни износители на памук за сметка на унищожаването на Аралско море.

Лошото управление на околната среда в миналото днес има своите последствия за целия регион. Дори страни и сектори, които биха могли да се възползват от климатичните промени, сега се намират в неизгодно положение.

„Много се е залагало на факта, че по-топлият климат и обилните валежи в североизточната част на Европа и в Централна Азия – Казахстан, Русия и Украйна – ще изместят селскостопанските граници. Всички ползи на местно ниво обаче бледнеят пред цената на относителната неефективност и ниската производителност в региона. Докато добивите от зърно в световен мащаб нарастват средно с 1,5% годишно, в тези три страни те спадат или стагнират”, обясняват експертите на банката.

Какво може да се направи?

През следващите 10-20 години гъвкавостта на Европа и Централна Азия спрямо шоковите промени в климата е възможно да бъде засилена чрез подобряване на инфраструктурата и системата на екологично управление, което би имало положително въздействие върху устойчивото развитие. Независимо какви климатични промени ще настъпят, Европа и Централна Азия ще спечелят от подобряване на системата на управление на водните ресурси, от решаването на проблемите, свързани със замърсяването на околната среда, от модернизацията на занемарените инфраструктура и жилища, както и от усъвършенстването на политиката при природни бедствия. Всички тези стъпки до голяма степен биха повишили способността на региона да се справя и с проблемите на климата.

Адаптирането към променящия се климат изисква предприемането на конкретни действия: от една страна - инвестиции както от мощни фирми, така и от дребни фермери в мониторинг на климата и водите, в повишаване на капацитета за интерпретиране и разпространение на информация за климата, в институции, които да оказват подкрепа на усилията за адаптация; и от друга страна - политики за насърчаване на информиран, проактивен отговор на предизвикателствата, породени от промените в климата.