Източна Европа иска повече помощ от Запада в подкрепа на икономиката

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е изправен поне пред още една година икономически проблеми, дори и най-лошото от кризата да е преминало, казват политици и банкери от региона, като призовават западноевропейските институции да засилят помощта си, пише Ройтерс.

По време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) много делегати са изказали мнение, че Европейската централна банка и Европейската комисия могат да направят повече усилия да помогнат на страните от ЦИЕ да превъзмогнат финансовия шок, който накара много от тях да потърсят спасителна помощ от МВФ.

Вицепремиерът на Украйна е заявил, че страната се нуждае от повече средства наред с вече съществуващия спасителен пакет от МВФ на стойност 16,4 млрд. долара, които са се оказали недостатъчни за стабилизиране на икономиката, която тази година се очаква да се свие с 4-6%.

„Средствата от МВФ не са достатъчни“, казва Григорий Немиря, който се е оплакал, че страните членки на ЕС като Унгария имат по-голям достъп до капитали.

„Въпросът е защо за наши съседки като Унгария подходът изглежда, че работи – МВФ плюс ЕС, а за Украйна не е възможно“, добавя той. „Ние можем да разчитаме на МВФ, ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Световната банка, но не и на ЕС. Това очевидно е голямо противоречие и ние търсим отговори за това.“

Дори и страни членки на ЕС на територията от 30 държави, на която ЕБВР развива дейност, както и самата ЕБВР, са казали, че е необходима по-голяма подкрепа от страна на Западна Европа, което би облекчило финансовите и икономическите проблеми, породени по време на кризата.

Главният икономист от ЕБВР Ерик Берголф смята, че, въпреки че страните от региона се адаптират към условията, е необходимо да се намали голямата експозиция в чуждестранна валута както за домакинствата, така и за бизнеса.

„Европейските институции може да бъдат по-активни“, е казал и Зденек Тума, управител на Чешката централна банка, като е посочил, че това се отнася и за Европейската централна банка (ЕЦБ), и за Европейската комисия.

Неговите коментари идват само ден, след като ЕЦБ отказа на няколко централни банки от Централна Европа да използват облигации, издадени в местни валути като обезпечение за получаване на кредити от ЕЦБ.

Възможно възстановяване?

ЕБВР, чиито кредити и инвестиции на стойност 2,3 млрд. евро досега през 2009 г. са с 50% повече от сумата миналата година, прогнозира, че може да се очаква известно възстановяване през 2010 г.

„Ние прогнозираме бавно оттласкване от дъното на рецесията тази година, последвано от възстановяването през 2010 г.“, казва президентът на ЕБВР Томас Миров. Въпреки това към ЕБВР са били отправени и някои критики за ролята й в региона, който се счита за високо уязвим към глобалната кредитна криза.

Управителят на Централната банка на Казахстан Григори Марченко например е казал, че ЕБВР не е била достатъчно активна като акционер на изпадналата в затруднение казахска банка BTA. „ЕБВР бе акционер в BTA, те можеха да се намесят и да направят нещо по-рано“.

Най-голямата банка в Казахстан бе национализирана по-рано тази година, след като обяви фалит по кредити на стойност 550 млн. долара.

С изключение на финансовия сектор обаче Марченко е дал добра оценка за дейността на ЕБВР.

По-рано тази година от ЕБВР казаха, че ще участват с пакет от 6 млрд. евро в двугодишна програма на Световната банка и Европейската инвестиционна банка на стойност 24,5 млрд. евро в подкрепа на Източна Европа.

Перспективите остават мрачни

Въпреки това надеждите за възстановяване в региона засега остават малки.

По данни, публикувани в петък, регионалните икономики са се свили по-бързо от очакваното през първото тримесечие на годината, след като значителният спад на главните износни пазари е засегнал индустриите.

От ЕБВР и МВФ прогнозират, че някои от най-големите икономики в региона като Полша и Чехия ще отчетат минимални ръстове тази година в сравнение с бума от предишните няколко години.

„Далеч съм от идеята да твърдя, че забелязваме обрат“, казва Херберт Щепиц, изпълнителен директор на Raiffeisen International.

„Истинският спад започва едва сега. Наближаваме истинската тежка криза в реалната икономика“, добавя той.

Обременени от голям външен дефицит и с ограничени възможности за заеми в условията на кредитна криза, източноевропейците досега почти не са използвали финансовите стимули за разлика от западните икономики. На практика повечето от тях успяха да намалят разходите си, пише Ройтерс.

Дьорд Шурани, регионален директор на италианската банка Intesa Sanpaolo и бивш управител на Унгарската централна банка, казва, че е притеснен от фискалните политики, които се приемат в региона, които могат да утежнят спада.

„Повечето от тях, може би с изключение на чехите, реагираха проциклично, което ще причини дори още по-дълбока рецесия“, казва той.

От ЕБВР към момента прогнозират свиване от 5,2% за целия регион, който включва и страни от Източна Европа, които не са членки на ЕС.