Икономиката през първите 100 дни на Барак Обама като президент на САЩ

Американският президент Барак Обама трудно може да бъде обвинен в липса на енергия, що се отнася до политика в сектора на икономиката. Постигането на резултати обаче е друг въпрос, пише анализаторът на BBC в Ню Йорк Грег Ууд.

През първите 100 дни на Обама като президент на страната беше направено поне едно забележително постижение – планът от стимули на стойност 787 млрд. долара. Законът за възстановяване и реинвестиране в Америка, както е цялото му име, беше подписан от президента по-малко от месец след встъпването му в длъжност. Това е най-голямата инициатива за разходи в мирно време в историята на САЩ и беше приета за рекордно кратко време.

Планът обаче не успя да спечели двупартийна подкрепа в Конгреса и се превърна в отправна точка за критики от републиканската опозиция.

Растяща безработица

От администрацията на Обама казват, че законът вече оказва влияние, като е даден старт на редица проекти за строителство на пътища и мостове. Инвестирани са пари и за запазването на работни места в сектора на публичните услуги като полицията.

Липсва обаче доказателство, че това променя ситуацията съществено, пише Ууд.

В краткосрочен план законът не може да обърне рецесията – може единствено да омекоти влиянието на растящата безработица и да постави основите за подкрепа на бъдещ ръст.

Законът има и един много сериозен отрицателен ефект. Той ще увеличи бюджетния дефицит на САЩ, който се очаква тази година да достигне огромните 1,75 трлн. долара.

Новата администрация е поела ангажимент да върне бюджета в равновесие, след като свърши икономическата криза. Рекорден дефицит обаче надали е постижение, с което Обама би искал да се запомни първата му година като президент.

Далеч по-проблемни от плана за стимулиране на икономиката се оказват действията на администрацията във връзка с Програмата за подпомагане на институциите с проблеми активи (TARP), или т. нар. спасяване на Wall Street.

След като предишната администрация няколко пъти сменяше намеренията си как да използва програмата, финансовите пазари очакваха решителност.

Първоначалното представяне на финансовия министър Тимъти Гайтнър пред Конгреса обаче беше колебливо и неизчерпателно, което беше в ущърб на доверието към него по време на първите му седмици на тази длъжност и дори имаше призиви за оставката му.

Гайтнър внесе допълнително смут, след като стана ясно, че не е платил данъци в размер на над 30 хил. долара, за което той се извини и нарече „грешка по небрежност“.

Твърда позиция

Вторият опит за стартирането на TARP, включително създаването на публично-частни партньорства за изкупуването на токсични активи от банките, срещна по-топъл прием от финансовите пазари.

Голяма част от Конгреса обаче остава недоволна от програмата, като някои твърдят, че планът ще изложи американските данъкоплатци на твърде голям риск.

Както закона за възстановяване, така и тази част от програмата за проблемните активи, предстои да покажат до какви резултати ще доведат.

Тепърва предстои и Гайтнър да спечели доверието на финансовите пазари.

Обама зае твърда позиция спрямо производителите на автомобили в Детройт, като отхвърли първоначалния план за преструктуриране, предложен от General Motors и се стигна до оставката на главния изпълнителен директор на компанията Рик Уагънър, което породи оплаквания, че правителството се меси в ежедневното функциониране на автомобилната промишленост.

От GM и Chrysler подадоха нови планове за правителствена подкрепа, но дори и да бъдат приети, няма гаранции, че те могат да спрат спада в Детройт в дългосрочен план.

Най-големият политически спор през първите 100 дни беше породен от бонусите на мениджъри, особено на тези на застрахователната група AIG, които получиха голяма сума от парите на данъкоплатците.

Администрацията обеща да блокира бонусите по всички законни начини. Финансовото министерство обаче зае позицията, че плащанията трябва да бъдат уважени, защото са гарантирани с трудовите договори. Тази гледна точка възмути много демократи, които считат плащането на бонуси на хора, отговорни за финансовата криза, за символ на алчността и цинизма на Wall Street.

Объркване

В основата на всичко това стои продължаващият спад на реалната икономика. През първите няколко месеца на администрацията беше регистриран най-големият ръст на безработните от поколение.

Обама не може да бъде обвиняван за това. Причините за текущата икономическа криза се коренят в миналото, а над 82 млрд. долара от закона за възстановяване ще отидат в подкрепа на безработните и хората с ниски доходи.

Що се отнася до политика в икономическата сфера, първите 100 дни на Барак Обама като президент бяха смесени с едно забележително постижение – приемането на закона за възстановяване, но с грешки и объркано вземане на решения в други насоки, обобщава Ууд.

Това се отрази в реакцията на финансовите пазари. Dow Jones Average се възстанови от резкия спад в средата на март и се върна близо до нивото от деня на встъпване в длъжност на президента, основно в отговор на ревизирания план за освобождаване на банките от токсичните им активи.

Посланието към Обама след първите му 100 дни като президент за икономиката обаче е ясно. Хората искат да видят резултати.

Иначе на стотния ден от управлението на Обама, който се пада днес, той остава все така популярен. Въпреки икономическата ситуация той има одобрението на 65% от населението, само с три процентни пункта по-ниско в сравнение с встъпването му в длъжност, сочат данни на Gallup, цитирани от Economist.

През последните 50 години рейтингите на американските президенти на 100-ния ден от встъпването им в длъжност варират в широки граници. Демократите изглежда се справят по-зле – при Бил Клинтън и Джими Картър също се наблюдават подобни понижения в одобрението. Всеки републиканец обаче отчита подобрение на общественото мнение след 100 дни управление.