Цените на произведенията на изкуството се сринаха през първото тримесечие, тъй като колекционерите, останали без достатъчно наличен капитал, се впуснаха да продават произведения на творци от времето след Втората световна война, чиито цени по-рано растяха непрекъснато, пише FT.
Индексът Mei Moses показва, че цените на произведенията на изкуството, които през предишните месеци на кризата останаха стабилни, са се понижили с 35% през първото тримесечие на тази година.
Миналата година индексът е отбелязал общ спад от едва 4,8%.
Спадът се е ускорил, тъй като хората, които са изгубили капитали заради финансовата криза, включително и жертвите от схемата на Мадоф, са започнали да продават различни творби, често на загуба, казват източници от сектора.
Според тях продажбите са се отразили особено на произведенията на съвременните творци и на тези от периода след войната. Елитът от Уол Стрийт предпочиташе тези видове творби по време на седемгодишния период на бум на цените на произведенията на изкуството, пише изданието.
Цените на произведенията на един от най-успешните съвременни творци, Анди Уорхол, също са отчели спад. Портрет на Миг Джагър, направен от Уорхол, е бил продаден за 1,1 млн. долара през първото тримесечие, докато собственикът му го е бил купил за 1,5 млн. долара през 2006 г.
Според индекса, който комбинира цените на произведенията в Ню Йорк и Лондон, цените на творбите след войната и тези от днешно време са се понижили с 30%. Тези цени са отчитали средногодишен ръст от 20% през последното десетилетие.
Творбите от 19-ти век, които не са толкова популярни през последните години, също са поевтинели. Картината на Джоузеф Уилям Търнър „Храмът на Юпитер“ е била продадена за 12,9 млн. долара през първото тримесечие. Това представлява средно 10% доходност на година за продавача, който я е купил за 1,1 млн. долара през 1982 г., казва Майкъл Моузес, един от създателите на индекса.
Най-лошата година за колекционерите е била 1991 г., когато цените са се понижили с 41%, казва Моузес, който е събрал исторически данни от 19-ти век насам.
Според издателите на индекса пазарът на изкуството обикновено следва състоянието на икономиката, но с голямо закъснение.