Унгария пледира пред ЕС за 180 млрд. евро за спасяване на Източна Европа

Унгарският министър-председател Ференц Дюрчани издигна искане Европейският съюз да предостави спасителен пакет от 180 млрд. евро за подпомагане на Източна Европа в борбата й с кризата. Средствата трябва да бъдат насочени към стимулиране на държавите, банките и компаниите в региона, смята Дюрчани.

Премиерът на Унгария предлага “Европейска програма за стабилизация и интеграция“, в която е заложено краткосрочно финансиране за държавите, координирано преструктуриране на дълговете на частния сектор, рекапитализация на банките и осигуряване на ликвидност за компаниите в 12 държави.

„Трябва да ограничим рисковете в региона, а това няма да стане само с думи. ЕС трябва да поеме водеща роля. Този пакет със сигурност може да спре бързата обезценка на националните валути, което е най-големият риск в региона в настоящия момент. Трябва да увеличим вниманието към предизвикателствата в региона и да изградим рамка за координирани действия“, смята Дюрчани.

Очаква се програмата да бъде официално представена на 1 март по време на среща на върха в Брюксел, пише Bloomberg.

Някои икономики от Източна Европа се намират в много тежка ситуация в резултат на негативните ефекти от кредитната криза. Те са принудени да се борят с понижаващото се търсене на експортните им стоки, както и с отлива на инвестиции. Към момента Унгария, Украйна, Латвия, Сърбия и Беларус са потърсили помощ от международни организации за привличане на средства.

През последните шест месеца унгарският форинт се е обезценил с 22 на сто, полската злота е изгубила 29 на сто, а румънската лея – 17 на сто спрямо еврото. Валутата на Чехия е поевтиняла с 13 на сто, а от август насам украинската гривна се е понижила с 38 на сто. Поради тази причина и с цел понижаване на валутния риск Дюрчани предлага по-бързо приемане на еврото от страните в ЦИЕ.

Очаква се програмата да подпомогне икономиките на няколко страни-членки на ЕС – България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния, на две държави от еврозоната – Словакия и Словения, както и на Хърватска и Украйна, които не са членове на ЕС. Обосновката за това Дюрчани дава с думите, че „светът разглежда региона като цялост“, което предизвиква разработването на цялостна програма. Въпреки това обаче всяка страна се нуждае от различни мерки, смята унгарският премиер.

Част от плана предвижда ЕЦБ и МВФ да отпуснат между 40 и 60 млрд. евро за увеличаване на ликвидността на правителствата през следващата година. Това трябва да стане чрез кредитни линии и валутни суапови сделки. Самата Унгария нямало нужда от подобна помощ, тъй като вече е осигурила 20 млрд. евро от международните институции.

Предвижда се също така да бъдат предоговорени и разсрочени кредити – в по-голямата си част корпоративни и потребителски. Според Дюрчани ЕБВР би могла да предостави между 35 и 45 млрд. евро на банките, опериращи в региона, а други 90 млрд. можело да дойдат от Световната банка, а направлението им да бъде стимулиране на малките компании и износителите.