Съществува разминаване между това, което мениджърите трябва да правят, и това, което реално правят, показва проучване на Booz & Company.
С цел да разбере гледната точка на корпоративните водачи в условията на криза компанията провежда интервюта с 828 бизнес лидери както от развити страни като САЩ и Германия, така и от развиващи се като Бразилия и Индия.
Отговорите на мениджърите са били доста противоречиви. Много от тях смятат, че компаниите им са силни и добре позиционирани по отношение на конкуренцията. Учудващо голям брой от мениджъри в сериозно засегнати компании обаче казват, че не увеличават мерките за запазване на паричните наличности, въпреки че опитът от предишни рецесии показва, че това е първото нещо, което трябва да направят.
Освен това една четвърт от финансово стабилните компании не се възползват от възможностите, които кризата им предлага. В много от компаниите липсва доверието във висшия мениджмънт, като 40% от мениджърите не са сигурни дали висшият мениджмънт има удачен план и почти половината от тях не са сигурни, че лидерите над тях могат да реализират подобен план.
Въпреки условията много от мениджърите смятат, че техните компании са в по-благоприятна позиция в сравнение с конкурентите си. Три четвърти, например, казват, че техните компании са финансово стабилни и не се нуждаят спешно от външна финансова помощ. Само 13% признават, че техните компании не са стабилни. Повечето анкетирани класифицират своите компании като по-добри от конкуренцията по отношение на управление на разходите, позициониране на продукцията, технологични възможности и мениджмънт.
Противно на повечето заглавия в медиите напоследък, повече от половината от анкетираните – изпълнителни директори и средно ниво мениджмънт, вярват, че кризата в крайна сметка ще има положителен ефект върху конкурентната позиция на техните компании. Оптимистичният тон е дори по-силен при мениджърите от развиващите се пазари. 59% от мениджърите в тези пазари смятат, че техните компании ще излязат по-силни от кризата в сравнение с 53% в Северна Америка и 52% в Западна Европа.
След анализ на отговорите компанията определя четири категории фирми: силни компании - характеризирани от финансова и конкурентна сила, стабилни компании (силни финансово, но конкурентно слаби), борещи се за оцеляване компании (слаби финансово и конкурентно силни) и затъващи компании (слаби и по двата показателя).
За съжаление много от компаниите не следват курса, който е най-добър за тях. Серия от въпроси в проучването за поддържането на ликвидност са показали, че съществува разлика между това, което компаниите трябва да правят, и това, което те реално правят в криза. Хората биха предположили, че борещите се и затъващите компании, предвид липсата им на финансова сила, се стремят все по-силно да генерират парични активи или чрез продажба на други активи, или чрез осигуряване на финансиране. Само 33% от борещите се и 43% от затъващите компании обаче действат по-усилено в посока освобождаване на активи, което да доведе до приток на пари, и само 46% от затъващите компании полагат повече усилия за привличане на външно финансиране.
По същия начин би трябвало тези две категории компании да се постараят повече при подобряване на състоянието на оборотния капитал, да съкращават разходите, да оптимизират процесите и да предоговарят сделки с доставчици. Парадоксално, но повечето не го правят. Между една четвърт и една трета от анкетираните казват, че техните компании не са предприели по-агресивни от преди кризата инициативи за дългосрочно генериране на кеш, а в някои от случаите дори преследват по-слабо подобни цели.
Същото разминаване между подобаващи и реални действия прозира и при серия въпроси относно инициативите за растеж. Нормално е да се предположи, че стабилните компании биха се възползвали от кризата по отношение на придобиване на други компании с противоположни характеристики (добри продукти или марки, но слаби финанси) или че биха потърсили други възможности за растеж. Въпреки това на практика 21% от стабилните компании се ориентират към сделки по придобивания и сливания. Този процент е същият както при силните компании.
Освен това проучването установява, че всеки втори на петима запитани са скептично настроени към плановете, предложени от старшия мениджмънт. Скептицизмът относно способността на мениджмънта да реализира този план е дори по-голям.
Отслабващото доверие към старшите лидери е най-високо при групите, в които настоящите действия най-много се разминават от нужните. Например при стабилните компании само 43% от запитаните казват, че висшият мениджмънт е дефинирал удачни планове и само 36% казват, че той е достатъчно компетентен, че да осъществи тези планове. Доверието е дори по-слабо при затъващите компании, където лидерските планове са считани за добри само от 36% от запитаните. Доверието е по-голямо при силните фирми, където 70% от мениджърите одобряват плановете на ръководителите си и 66% смятат, че те могат да осъществят тези планове.
Ако отговорите показват нехарактерна степен на съмнение и парализа сред мениджърите, това може да бъде обяснено с непреодолимото чувство, че няма начин резултатът от кризата да бъде контролиран. Това опасение идва от факта, че 53% от всички анкетирани казват, че структурата на тяхната индустрия ще се промени съществено в резултат на кризата за разлика от само 23%, които не очакват значителни структурни промени, пише сайтът strategy-and business.