По оценка на някои анализатори цената за спасяване на американската банкова система вероятно ще е много по-висока от 700 млрд. долара, пише Fortune.
Първата част от програмата за 700 млрд. долара вече е изразходвана – основно за покупка на привилегировани акции в закъсалите банки, а част от оставащите 350 млрд. долара може да бъдат използвани за покупка на проблемни активи от банките.
Данъкоплатците може и да успеят да си възстановят част от тази сума впоследствие, но средствата, необходими планът за възстановяване на банките да проработи, може да са много повече от заложените.
„Капиталовите инвестиции на правителството за целта вероятно ще достигнат около 3 - 4 трлн. долара“, казва Саймън Джонсън, старши сътрудник в Института за международна икономика Peterson.
Джонсън, който до миналата година е работил като старши икономист към Международния валутен фонд, смята, че банките ще се нуждаят от повече капиталови инжекции от правителството. Той споменава също, че е належащо да бъдат елиминирани някои от токсичните активи в тежест на финансовите институции преди тяхното възстановяване.
При тези условия Джонсън изчислява, че нетната цена за американските данъкоплатци на един по-мащабен спасителен план ще е около 1 до 2 трлн. долара, или между 5 и 10% от брутния вътрешен продукт на САЩ. По думите му тези данни съответстват на опита на други държави, вече пробвали мащабно преструктуриране на банковата система.
Джонсън не е първият, който очаква крайната цена на избавлението на банките да надхвърли 1 трлн. долара. Анализаторът Пол Милър от FBR Capital Markets заяви през ноември, че само осемте най-големи финансови институции в САЩ се нуждаят от поне 1 трлн. долара инжекции под формата на увеличение на капитала с обикновени акции, за да се спасят от текущата кризисна ситуация.
Джонсън смята обаче, че не е задължително данъкоплатците да понесат изцяло тежестта от наливането на средства в банковата система.
По думите му правителството може да получи варанти в банки, ползващи неговата помощ, които да се конвертират в обикновени акции, щом бъдат продадени обратно на частни лица или фирми. Според него държавата може да наеме компании за дялови инвестиции, които да следят активите, които правителството поема и да ги продадат в подходящия момент. Тези условия биха позволили на финансовото министерство да извлече някакви изгоди за данъкоплатците, когато банките започнат да се възстановяват, смята Джонсън.