Поне 1 трлн. долара са нужни за насърчаване на щатската икономика

Има едно нещо, което не се свива в щатската икономика напоследък, и това е размерът на пакета от стимули, който според финансови експерти е необходим за подобряване на ситуацията.

В условията на спад на продажбите на автомобили и свиване на промишлеността, икономисти с различни политически убеждения увеличават оценките си за размера на държавната помощ, като вече очакват тя да бъде най-малко 1 трлн. долара, съобщи Bloomberg.

Кенет Рогоф – професор в Харвард и съветник на републиканеца Джон Маккейн по време на кандидат-президентската му кампания, и Джозеф Стиглиц – носител на Нобелова награда и член на администрацията на бившия президент Бил Клинтън, са сред тези, които смятат, че новоизбраният президент Барак Обама трябва да настоява за пакет спасителни мерки от 1 трлн. долара.

„Има нужда от финансови стимули на стойност 500 до 600 млрд. долара годишно в продължение на поне две години, за да се компенсира очакваният колапс на потреблението”, посочва Рогоф, който е и бивш главен икономист към Международния валутен фонд.

Тази сума може и да нарасне. Тази седмица бяха публикувани новини, че щатската икономика е в рецесия от една година. Очакванията на икономистите са през ноември работните места да са намалели с 330 хил.

Самият Обама, за когото, по думите му, планът за стимулиране на икономиката ще е основен приоритет след встъпването му в длъжност, постоянно увеличава размера на необходимата според него сума. В началото на кампанията си той предложи пакет на стойност 50 млрд. долара, после ги увеличи на 175 млрд. долара, а сега вече са 700 млрд. долара, като тази цифра може още да расте.

„Конгресът трябва да обмисли сумата от 900 млрд. долара за 2009 г. и вероятно още повече за 2010 г.”, смята Джеймс Галбрайт, професор по икономика в Университета в Остин, Тексас, който е обсъждал въпроса със сегашния екип на Обама.

Какъвто и да е обемът на помощта обаче, пакетът вероятно ще включва данъчни намаления, помощ за отделните щати, по-високи обезщетения за безработни и по-големи разходи за инфраструктура.