И Швеция в рецесия

Шведската икономика е навлязла в рецесия през третото тримесечие, след като световната финансова криза намали търсенето на стоки за износ, съобщи Bloomberg.

Коригираният спрямо сезонните колебания БВП се е свил с 0,1 на сто спрямо второто тримесечие, когато също бе отчетен спад на икономиката с 0,1 на сто. На годишна база БВП през третото тримесечие остава непроменен. Очакванията на анализаторите бяха за по-голямо свиване – с 0,2 на сто, на тримесечна база.

“Потреблението на домакинствата наистина рязко е намаляло“, коментира Роджър Йосефсон, главен икономист на Danske Bank. По думите му ръстът на износа също е бил значително по-слаб от очакваното.

Навлизането в рецесия може да принуди централната банка (Riksbank) да намали основната лихва с повече от половин процентен пункт, както смяташе през октомври. Тогава банката е базирала прогнозата си на разчети за растеж от 0,8 на сто на годишна база през третото тримесечие.

През октомври продажбите на дребно в страната са се понижили на годишна база за втори пореден месец, което се случва за първи път от 12 години насам.

Riksbank може да намали основната лихва с един процентен пункт до 2,75 на сто през декември и с по половин процентен пункт на всяка от срещите си през февруари и април, коментира Ана Раман, старши икономист към Svenska Handelsbanken, преди излизането на днешните данни.

От SEB AB – третата скандинавска банка по големина на активите, прогнозираха тази седмица, че основната лихва ще падне до 1,5 на сто или дори под това ниво до следващото лято, а икономиката ще се свие с 1,3 на сто през 2009 г.

Безработицата, измерена по стандартите на Международната организация на труда, ще се увеличи до 7,9 на сто през 2009 и 9,4 на сто през 2010 г. спрямо 6,2% за тази, очакват от SEB.

Няколко компании като Volvo AB, строителната Skanska AB и Sandvik AB, обявиха, че ще съкратят служители.

Правителството планира да увеличи разходите с 1% от БВП през 2009, за да намали забавянето на икономиката. Мерките включват намаляване на някои данъци, както и увеличаване на инвестициите в инфраструктура, на средствата за образование и социални дейности.