Къде имигрантите все още са добре дошли?

Повечето развити страни затягат сигурността по границите си, издигат „препятствия“ и увеличават изискванията за получаване на гражданство. Все още обаче има няколко държави, които са склонни да приемат имигранти, пише списание Foreign policy.

Едната от тях е Ирландия, където пристигат имигранти от Африка, Южна Азия и Източна Европа. Имигрантите в страната са 14 на сто от населението. Известен най-вече като източник на имигранти през 19 и 20 век, икономическият бум на „Келтския тигър“ от последното десетилетие и последвалият просперитет превърнаха островната държава в атрактивна дестинация.

Ирландия е уникална и по отношение на политическите права, които дава на имигрантите, включително право на глас, на работа в полицията и на участие в местните власти. Миналото лято в предградие на Дъблин беше избран първият чернокож кмет в Ирландия – роденият в Нигерия Ротими Адебари. Въпреки няколко инцидента с расова дискриминация, реакцията беше минимална и в страната няма крайно десни националистически партии като в останалата част на Европа.

В Испания пък пристигат имигранти главно от Северна Африка и Латинска Америка, като представляват общо 11 на сто от населението. Подобно на Ирландия, Испания преживя десетилетия на икономическа криза, но сега е сред най-добре представящите се икономики в Европа, благодарение най-вече на отворената си към имигрантите политика, въведена в края на 90-те години на миналия век.

Много имигранти са привлечени от строителството в страната. В сферата на нископлатената селскостопанска работа и услуги също все повече работни места са заети от имигранти. Въпреки някои опасения, предизвикани от атентатите в Мадрид през 2004 г., Испания държи вратите си отворени за имигранти. Не всички новини в това отношение обаче са положителни – миналото лято организацията Human Rights Watch обвини испанското правителство, че малтретира деца на африкански имигранти в центрове за задържане на Канарските острови.

Още повече са имигрантите като дял от населението в Канада – 19 на сто, като те идват главно от Източна и Южна Азия. В страната продължава да има недостиг на работна ръка. Наскоро финансовият министър на Канада заяви, че населението и недостигът на работници са най-неотложните икономически предизвикателства за страната. В отговор на това законодателните власти обмислят подобряване на законите за имигранти в Канада, които и без това са сред най-либералните в света. През последните 10 години страната приема около 200 хил. имигранти годишно.

В Израел, където пристигат хора от Северна Америка и бившите съветски републики, имигрантите представляват 40 на сто от населението. Основната причина те да са добре дошли там е, че Израел иска да остане еврейска държава. По думите на Ясер Арафат най-силното оръжие на палестинците е раждаемостта им, като населението в Ивицата Газа е сред най-бързо растящите в света. В същото време раждаемостта в Израел остава на едно ниво и голям брой млади израелци избират емиграцията заради продължаващото насилие. Затова еврейски неправителствени организации се опитват да привлекат евреи от цял свят в Израел, дори като им предлагат пари - между 3000 и 10 000 долара. Според израелските закони евреите получават автоматично гражданство.

Тези мерки може би работят, тъй като през 2006 бе отбелязано първото възраждане на имиграцията от САЩ от години. Повечето от новопристигналите в Израел обаче са от бившите съветски републики, като мнозина имат съвсем слаби връзки с юдаизма.

Последната страна от списъка на Foreign Policy е Нова Зеландия, където имигрантите съставляват 16 на сто от населението. Те идват главно от Източна Азия и тихоокеанските острови. За Нова Зеландия имиграцията означава квалифицирани работници. С високия си икономически ръст и малко население, политиката на островната държава е насочена към подкрепяне на ключовите сектори на икономиката.

Добрите времена за имигрантите обаче може би няма да продължат вечно. Политици националисти постоянно повдигат въпроса относно това как потокът от имигранти променя демографския облик на страната и правителството постепенно увеличава изискванията за езикови познания и квалификация.