Икономиката на Латвия заплашена от „тежко приземяване“

Преди две години инвеститорите са се надявали моделът на икономическо развитие на Латвия да бъде повторен и от останалите посткомунистически икономики от Източна Европа. Сега обаче те се молят това да не се случва, съобщава Bloomberg.

Най-бързо развиващата се икономика на Европейския съюз е изправена пред риска от твърдо приземяване, смятат от Standart & Poors's. Анализаторите на Goldman Sachs пък са на мнение, че корекцията „вероятно ще бъде болезнена и ще започне скоро“.

Икономическата експанзия на Латвия, която беше подкрепена от потребителските разходи, евтиното кредитиране и растящите заплати, доскоро се приемаше за правилния път за достигане на западните стандарти. Сега капаните с виждат далеч по-ясно от ползите от този растеж. Инфлацията се е повишава, цените на имотите падат, а дефицитът по търговската сметка се увеличава.

Според икономистите съседните на Латвия държави – Естония и Литва, както и балканските държави, са изправени пред аналогични рискове. „Икономиката на Латвия ще претърпи сериозно забавяне, възможно е да се стигне и до рецесия“, смята Ищван Жолдос, икономист в Goldman Sachs – Лондон. Корекцията може да принуди инвеститорите да ограничат експозициите си в балтийските републики, както и в Румъния и България, казва още икономистът.

Икономиката на Латвия е отбелязала ръст от 11,1 на сто през последното тримесечие, или четири пъти по-голям от отчетения в еврозоната ръст, което е довело до увеличаване на темпа на инфлация до 13,2 на сто и свиване на вноса, заради което пък дефицитът по текущата сметка е достигнал рекордни нива.

Литва и Естония, които също са част от бившия Съветски блок, вървят по подобен път. Икономиката на Естония е постигнала ръст от 7,6 на сто през второто тримесечие, а инфлацията за октомври е 8,5 на сто. В Литва данните показват ръст на БВП с 10,8 на сто през третото тримесечие и 7,6 на сто инфлация през октомври.

Двете балтийски държави и България са най-податливи на нестабилност, заради валутните бордове, които не позволяват на Централните банки да използват лихвените проценти като средство за контрол върху инфлацията и растежа. Според анализаторите на Deutsche Bank мерките, които се предприемат от политиците, не са достатъчни, но дори и да искат да вземат мерки, те разполагат с прекалено малко инструменти за въздействие.