Уолстрийт „изнася“ анализатори в Бомбай

Третата по големина банка на САЩ, JPMorgan Chase & Co, за четири години е наела 80 анализатори в Индия, включително и 26-годишен възпитаник на London School of Economics от Бомбай, чиято основна отговорност е да дава инвестиционни препоръки, пише агенция Bloomberg. Според оценки на Никет Патанкар, който предлага „research“ услуги на инвестиционни банки в ниско разходни пазари, индийските анализатори наброяват 5700 при 300 през 2002. Мерил Линч и Морган Стенли, съответно втората и третата инвестиционни компании по пазарна капитализация в САЩ, са наели повече от 50 индийски анализатори.

„Бяхме подложени на аутсорсинг“, заявява Том Ларсен, който загубва работата си, когато Credit Suisse Group премества 5 от своите 7 анализатори от Великобритания в Индия. „Уолстрийт се опасява, че старият модел, прилаган от инвестиционните банки, вече не работи и затова се опитва нещо ново, включително аусорсинг“ допълва той.

Според института CFA, броят на хората преминали CFA (Сертификат за финансов анализатор) в Индия се е повишил до 3 178 през настоящата година, докато в САЩ той е паднал с 25%. Никет Патанкар, съосновател на базираната в Ню Йорк Adventity Inc., прогнозира, че Индия ще разполага с повече от 20 000 анализатора през 2011. Това ще я класира пред САЩ и Великобритания, които според Thompson Financial, разполагат съответно с 15 229 и 1 228 анализатори. Този тренд отразява тенденцията на предишни премествания на индустрии от автомобилната и компютърната сфера към ниско разходни центрове като Виетнам и Малайзия.

Инвестиционните банки разделят дейностите си, за да поддържат ниски разходи. Те поддържат високоразходни центрове като Ню Йорк само за дейности, за които има нужда. „Тенденцията на преместване към зони на ниски разходи ще расте, докато инвестиционните банки търсят начини за намаляване на разходите при ограничени бюджети“, казва Крис Джентъл, директор на финансов отдел на Deloitte.

Разходите за специализирани финансови проучвания на Уолстрийт са спаднали с около 35% за периода 2001-2005 твърди Брад Хинц, собственик на базираната в Ню Йорк Sanford C. Bernstein & Co. Според изследване, включващо 239 фондови мениджъри, комисионите платени за търговия с ценни книжа са намалели на 11,3 милиарда долара през 2005 година от 13,4 милиарда през 2002 година. Въпреки това, не се е променил относителния дял на разходите за проучване, който е 40%. Този спад прави невъзможно поддържането на същия персонал по изследователската дейност във високо разходните центрове. Според изчисления на Thompson, броят на анализаторите, работещи в десетте най-големи фирми в САЩ, е намалял с 21%. По отношение на заплащането анализатори в градове като Бомбай получават 20 000 долара на година, а техните колеги в САЩ – средно 181 000.

Според Матю Карпентър, шеф на отдела за изследвания към Ситигруп, „намаляването на броя на анализаторите е бягство от качествените услуги“.

В резултат на намаления брой анализатори, обаче някои инвестиционни компании сформират техни собствени отдели за изследвания и проучвания. Например, през изминалата година Boston Co е сформирала екип от 25 анализатори, чиято основна задача е да подпомагат мениджърите на фонда при селекцията на акции. Базираният в Бостън и най-голям взаимен фонд Fidelity е удвоил персонала си от анализатори до повече от 150 през изминалата година.

Фондовите мениджъри са вложили 2,8 милиарда долара за вътрешни анализи през изминалата година, в сравнение с 1,59 милиарда през 2002 година.

 

Аутсорсингът не е единственият начин, по който Уолстрийт реагира на спадането в приходите от изследвания. Морган Стенли, например, премества работни места от САЩ и Европа към развиващи се пазари, където съществува по-малка конкуренция по отношение на информацията.