САЩ обсъждат разполагането на още военни в България, Румъния и Унгария

САЩ и някои техни съюзници обсъждат разполагането на още хиляди военни в източноевропейските страни членки на НАТО, включително България, преди потенциално руско нашествие в Украйна като израз на подкрепа срещу продължаващата агресия на Москва, съобщиха трима американски официални представители, запознати с разговорите, цитирани от CNN.

Сред страните, които обмислят да приемат допълнителни американски сили, са България, Румъния и Унгария. Силите ще включват около 1000 военни във всяка страна и ще са сходни с предните бойни групи, които в момента са разположени в балтийските страни и Полша.

По-рано днес министърът на отбраната Стефан Янев коментира, че участието на изтребители от Испания и Нидерландия в охраната на въздушното пространство над България е част от така наречения съвместен „еър полисинг“ - практика, която се прилага отдавна в рамките на НАТО и това не е първият път, в който тя се извършва и в България. „Вече сме получавали подобна помощ от Италия и САЩ“, добави министърът на отбраната. 

Той обаче отказа да коментира информация, изнесена в медиите, според която България не била съгласна да разположи американски войници на територията си, но била готова да приеме френски. „Ако се водят подобни разговори, те биха били на военно-техническо ниво. На политическо ниво подобно нещо не е обсъждано“, категоричен беше той.

Междувременно от Министерството на отбраната съобщиха, че Янев е обсъдил въпроси на двустранното сътрудничество с посланика на САЩ Херо Мустафа на 24 януари. В срещата е участвал и началникът на
отбраната адмирал Емил Ефтимов.

"По време на разговора бяха обсъдени теми, свързани със стратегическото партньорство между двете страни, развитието на проектите за модернизация на българските въоръжени сили, както и средата на сигурност в региона. Министър Стефан Янев сподели, че българската страна високо цени подкрепата на САЩ за модернизацията на българските въоръжение сили и изрази надежда, че двете страни ще продължат да развиват и надграждат своето сътрудничество в тази насока. Той допълни, че ще фокусира усилията си върху придобиването на нови способности за Българската армия, в частност възможностите за продължаване на реализацията на проекта за придобиване на нова бронирана машина за сухопътните войски", пише в прессъобщението.

САЩ и Великобритания са сред страните, които обмислят разполагането на нови сили, но не всички 30 страни членки на НАТО са съгласни, съобщава европейски дипломат.

Съюзниците в НАТО не са на едно мнение относно сериозността на заплахата, а Германия, например, отказва да продава ново въоръжение на Украйна. Затова САЩ водят разговори за изпращане на допълнителните сили на двустранна основа или както един от официалните представители го определи като „коалиция на желаещите“.

Възможността за разполагане на някои сили по-близо до прага на Русия преди евентуално нашествие е промяна в поведението на американската администрация, която преди това беше притеснена заради риска от допълнително провокиране на Москва. Ходът може да бъде определен от Кремъл като пример за агресивна позиция на НАТО, която оправдава струпването на сили по границите с Украйна.

Прессекретарят на Пентагона Джон Кърби заяви в понеделник, че САЩ са поставили 8500 военни в САЩ в повишена бойна готовност в случай, че се сформират Сили за реагиране на НАТО и е необходимо бързо изпращане на американски бойни части. Но повечето от тези сили са предназначени за дейности, подкрепяни от алианса като цяло. САЩ и НАТО имат десетки хиляди военни, които вече са в Европа и може да бъдат използвани за разполагане на допълнителни сили в източноевропейските съюзници.

Кърби заяви пред CNN във вторник, че някои бойни части са поставени в повишена бойна готовност и „само за наши собствени цели на САЩ, за да видим дали има нужда да продължаваме да успокояваме на двустранна основа някои наши съюзници от НАТО в Европа“. А американският президент Джо Байдън също каза във вторник, че „може да се наложи придвижването на някои от тези войски в по-кратък срок, просто защото отнема време“ и защото източноевропейските съюзници на САЩ имат „основания да се притесняват“.

Първоначално Байдън имал намерение да говори публично за ситуацията с Русия още тази седмица, но сега не е ясно дали ще го направи, тъй като Белият дом продължава да опитва да постигне дипломатическо решение с Русия, съобщават двама запознати източници.

Военното планиране се случва на фона на нарастващото безпокойство от САЩ, че ново руско нашествие в Украйна може да стане факт всеки момент и без предупреждение.

„Когато казваме, че е неизбежно, остава неизбежно“, заяви прессекретарят на Белия дом Джен Псаки по време на ежедневен брифинг във вторник. „Но не можем да направим прогноза какво решение ще вземе президентът Путин. Продължаваме дипломатическите обсъждания и преговори“, допълни тя.

Украински официални представители критикуваха езика на Псаки във вторник и определиха ситуацията с Русия „опасна“, а не „неизбежна“.

Близък до украинските ръководители източник заяви във вторник, че ръководителите на отбраната и разузнаването анализират сателитни снимки на руските сили „от американски и други западни агенции“ ежечасно, но все още не виждат Русия „да влиза в боен режим или да се позиционира за нападение“.

Ако бъде дадена руска заповед за нападение, Украйна смята, че все пак ще са необходими между едва и две седмици руските сили близо до границата да бъдат готови, допълни източникът.

В писмените си отговори на исканията на Русия в областта на сигурността, които американски официални представители може да връчат на Кремъл още в сряда, САЩ вероятно няма да позволят възможност за преговори по политиката на отворените врати на НАТО, която е основно безпокойство на президента Владимир Путин. Затова има опасения в американската администрация, че Москва ще използва отговорите на САЩ като претекст за обяви, че дипломацията се е провалила.