Изправена пред решимостта на Литва и Естония да влязат в еврозоната от 1 януари 2007 г., Европейската комисия е раздвоена между желанието да спази стриктно критериите за присъединяване и това да приеме страни с много динамична икономика, коментира АФП.
Двете балтийски републики увеличиха през последните седмици изявленията си, които показват желанието им да приемат възможно най-бързо единната валута. От своя страна, еврокомисарят по валутните въпроси Хоакин Алмуниа подчертава, че двете страни не са готови заради твърде високата си инфлация.
Въпреки че ЕК настоява официално върху необходимостта да се спази изискванията за инфлацията - един от петте макроикономически критерия за присъединяване към еврозоната, позицията й всъщност е раздвоена, обяснява източник от институцията.
От една страна, Брюксел „не може да си позволи да бъде обвинен в недостатъчна строгост при прилагането на договора от Маастрихт“, а от друга - трудно може да поддържа праволинейна позиция при положение, че много страни от еврозоната постоянно нарушават през последните години критериите за дефицит и за държавен дълг, обяснява същият източник.
Пет от 12-те страни членки на еврозоната - Германия, Франция, Италия, Гърция и Португалия, в момента са обект на процедура от страна на Брюксел заради твърде голям дефицит. Прекалено голям държавен дълг имат седем от страните - Германия, Франция, Италия, Белгия, Австрия, Гърция и Португалия.
За сметка на това Естония и Литва имат малък дълг и спазват критерия за дефицита. Колкото до високата инфлация, тя е неизбежно последствие, според икономисти, от твърде динамичния икономически ръст - между 6,2 и 8,4% за 2005 и 2006 г.
Според прието през 1991 г. правило инфлацията на страна кандидат за приемане в еврозоната не трябва да надминава с повече от 1,5 пункта средното ниво на инфлация на трите най-проспериращи страни членки на ЕС.