В Античността икономическите въпроси са дискутирани като част от етиката. Част от тях са били свързани с това дали е етично да се взима лихва и как може да се определи една цена дали е етична. Това коментираха в Bloomberg TV Bulgaria Интервю проф. Хайнц Курц, "Грацки университет", Австрия, и проф. Мюриел Легранд, "Университет на Лазурния бряг", Франция, на форум в УНСС на Европейското дружество на икономическата мисъл.
Те посочиха, че по-късно икономиката прераства в самостоятелна наука със свои собствени закони, които не са базирани на законите на други науки.
В книгата си „История на икономическата мисъл“ проф. Хайнц Курц се фокусира върху икономическия наратив на Западния свят през вековете. "Според Макс Вебер светът е станал все по-рационализиран от хората, които се опитват да разберат как функционира всичко чрез природните науки. В същото време религията е била поетапно изтласквана настрани. Така въпросите за морал и етика останали на заден план", посочи ученият.
Друга тема от разговора бе дали е възможно днешната икономическа мисъл да бъде съпоставена с предходните периоди.
„Един много важен аспект е фактът, че ако се сблъскате с един комплексен и сложен за разбиране свят, вие разработвате хипотези, които може да са правилни или грешни. Ако много хора смятат, че са правилни, получавате публичност – тя не се ограничава само до финансовите пазари, разказа проф. Хайнц Курц и добави, че тези хипотези започват да се срещат навсякъде дори в политическите наративи. – Има динамика на мненията, която затвърждава или намалява значението на дадена хипотеза или идея. В случай че стане затвърдена, то тази идея става рационална и се счита за нормално да бъде следвана.“
Ученият даде за пример протестантската етика като идея, която не е рационална, но се е считала за напълно нормална заради публичността.
„Тя възниква, след като Мартин Лутер намалява значението на католицизма. Тогава протестантските и пуританските идеи добиват голямо значение и хората са ги следвали доста сляпо. В този случай основната идея е, че трябва да акумулираме богатства, но не за да ги харчим и използване, а като форма на възхвала към самият Бог. Не е било прието да изразходвате богатството си за някакви удобства и лукс, но е трябвало да трупате пари, заради самото трупане на пари“, поясни проф. Хайнц Курц.
Той припомни, че Макс Вебер е умрял преди сто години по време на друга пандемия, но е на мнение, че германският икономист и социолог е много актуален и днес, защото е предрекъл много от проблемите на модерността.
„Един от тях е именно климатичният проблем. Проблемът обхваща цялата ни планета и целият наш прогрес било то икономически или технологически води към тотален колапс“, отбеляза професорът от "Грацки университет".
Проф. Мюриел Легранд коментира темата за световната енергийна криза, както и ковид пандемията.
"Ковид кризата е сравнявана с война от много икономисти, тъй като спря по едно и също време както търсенето, така и предлагането. Точно като при една война, ние решаваме дали да я започнем и решаваме да помогнем. Да, помощта е различна във всяка страна, но във Франция например, помощта беше значително голяма към компаниите, ресторантите и бизнеса като цяло", направи сравнение тя.
Проф. Легранд очаква следващото и най-голямо предизвикателство да е преходът към по-зелена икономика и ограничеността на ресурсите, както и проблемът с климата. Затова съветва да се ограничи потреблението на енергия, но предупреди, че това може да доведе до рецесия.
Защо неправилните идеи се приемат, ако получат публичност? Ще се сбъднат ли апокалиптичните прогнози на Макс Вебер за бъдещето? Защо рационализацията е добра само за кратко? Какво стои зад икономическите модели DSGE и MABM и кой е по-популярен за макроикономически анализ?
Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Видеа с всички гости на рубриката Bloomberg TV Bulgaria Интервю гледайте тук.