„Глобалният корпоративен данък се свързва с възможността за консолидиране на печалбите, където мултинационалните компании имат присъствие, например Google в Ирландия. Поради съпротивата от редица европейски страни като Франция за въвеждането на отделни данъчни правила за облагане на технологичните компании се наложи да се координират тези усилия и се постигна общо съгласие за това как копаниите да се облагат, така че всичките страни да бъдат заинтересовани“, посочи Кънев.
Повод за коментара му беше срещата на Г-7 във Великобритания, на която лидерите от групата подкрепиха идеята за глобален корпоративен данък от 15% за най-големите технологични компании.
„Ако те плащат под 15%, разликата до 15% трябва да бъде платена в тяхното седалище. Големият смисъл от тази реформа е да се обезсмисли бизнесът с офшорните зони“, подчерта Кънев. – Това означава, че една корпорация ще бъде длъжна да плаща минимум 15% корпоративен данък общо.“
Той даде пример с България, която, ако откаже да облага тези корпорации с 15% данък, то разликата ще отиде там, където компанията е избрала да бъде облагана.
Управляващият съдружник в ИКК "Маконис" обясни, че има два стълба, като първият касае данъчната база, а вторият – ставката. „Данъчната база се формира в зависимост от това каква норма на печалбата се образува от една компания на един пазар. За самите компании ефективното облагане няма да се промени – то в момента е около 15%“, посочи Евгений Кънев.
Според него с промяната на администрацията в САЩ се върна и мултилатералното сътрудничество, което е важно с цел възпиране на Китай и Русия. „Такава цел има и предложеният инфраструктурен план на по-бедните страни и обещанията за дарение на 1 млрд. ваксини срещу коронавируса“, каза Кънев.
Той потвърди, че има много голяма съпротива от Китай и Русия срещу плановете на Г-7 за ролята в развиващите се страни и Тайван и това ще бъде основната точка на търкания между двата образни лагера в следващите десетилетия. „Много хора се притесняват, че може да се стигне и до военни действия между САЩ и Китай“, каза още управляващият съдружник в ИКК "Маконис".
Евгений Кънев е на мнение, че не се състоя пандемичният шок, що се отнася до пазара на сливания и придобивания на компании. „Имаше неизвестност в началото на пандемията, но след това даже се намалиха очакванията на продавачите, което помогна за по-бързото приключване на сделките“, смята експертът.
Той подчерта, че чуждестранните инвестиции в България са предимно в индустрията, където страната ни е интересна като производствена база. „На вътрешния пазар за хранителни стоки тече процес на интеграция и консолидация. Има интерес към ВЕИ сектора заради възможностите за изграждане на нови мощности. ИТ секторът е горещ както винаги – за фирми със собствен софтуер и екипи“, коментира консултантът.
Той потвърди, че големите количества свободни пари на световните пазари стимулират сливанията и придобиванията.
Той е категоричен, че има позитивна промяна в бизнес климата в България и те са свързани с прехода към зелена икономика. „Компаниите се подготвят за този преход. Частните инвестиции в сектора и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост би трябвало да направят страната по-атрактивна за бизнеса", очаква управляващият съдружник в ИКК "Маконис".
Повече за резултатите от срещата на Г-7 и пазара на сливания и придобивания може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
преди 3 години беше , импе ... вече сме колония , където и за да пръднеш , трябва да е разрешено отгоре ...от Брюксел , поне ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години И защо няколко затънали в дългове бивши "велики" държави си мислят, че могат да диктуват данъчната политика на целия свят? Определянето на данъчната ставка не е ли част от националният суверенитет на всяка страна? отговор Сигнализирай за неуместен коментар