Кристалина Георгиева: Най-трудното тепърва предстои

Глобалната икономика е в началото на своето възстановяване, но най-трудното може би тепърва предстои, предвид нелеката задача на политиците да направят необходимите структурни промени за справяне с икономическите щети в резултат на пандемията. Това сподели пред списание Barron's Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд.

Георгиева припомня, че миналата година световната икономика се сви с 3,5 %, което е най-сериозният спад в мирно време от Голямата депресия до днес. „Но той беше далеч не толкова сериозен колкото МВФ прогнозира миналата есен, когато политиците по света оповестиха фискални мерки за подкрепа на стойност от почти 16 трилиона долара и допълнителни 9 трилиона долара под формата на парични облекчения, които положиха солидна основа и не допуснаха срив на световната икономика“, обясни тя и добави, че принос за този резултат има и бързото създаване на ваксини, както и обстоятелството, че светът се научи да функционира по-добре в условията на пандемия.

„Колкото и ужасна да беше 2020 г., тя може би беше по-лесната част от задачата пред нас“, твърди шефът на МВФ. Според нея най-голямото предизвикателство е разрешаването на проблемите, справянето с пораженията и преминаването към по-приобщаващ и зелен растеж. 

„Трябва да бъдем решителни и да направим света по-устойчив, защото тази пандемия няма да бъде единственото сътресение, което ни очаква в бъдеще“, казва още Кристалина Георгиева.

На въпрос каква е перспективата за световната икономика през тази година, тя припомня прогнозата на МВФ за ръст от 5,5% и допълва, благодарение на действията, които бяха предприети в САЩ и с разгръщането на кампанията по ваксиниране, тази перспектива може допълнително да се подобри. „Съществуват обаче два нерешени проблема – новите щамове на вируса са съществено препятствие (в момента наблюдаваме връщане на ограниченията в Европа) и огромната неравномерност в темпото на възстановяване. Според прогнозите ни тази година 150 икономики няма да успеят да се възстановят до нивата от преди началото на пандемията и дори през 2022 г. 110 държави няма да постигнат предкризисните си равнища. Опасността от това, което ние наричаме голямото разминаване — свят, в който някои се справят добре и се възстановяват бързо, а други изостават все повече — е драматична не само за засегнатите хора. Тази опасност поражда риск за скоростта и мащаба на възстановяването и глобалната сигурност“, казва Георгиева.

Тя подчертава, че и през 2022 г. най-важната икономическа политика ще бъде ваксинационната политика. „Една от причините, поради които виждаме риск от продължителен икономически застой, са прогнозите за вероятния ход на ваксинационните кампании. Подкрепата за ускоряване на процеса на ваксиниране е изключително важна инвестиция за целия свят, особено за развитите икономики. Изчисленията ни сочат, че ползите от нея ще се равняват на допълнително производство в световен мащаб в размер на 9 трилиона долара в периода до 2025 г., като 60% от тях ще се спечелят от възникващите и развиващите се страни, а от развитите икономики – 40% или 4 трилиона долара“, обясни шефът на МВФ пред списание Barron's

На въпрос какви ще бъдат поуките от настоящата криза Георгиева обясни, че усилията сега трябва да бъдат насочени върху изграждането на устойчивост и надграждане на вече постигнатото след световната финансова криза. „Успяхме да укрепим банковата система и днес тази устойчивост ни се отплаща. Трябва да продължим да градим устойчивост в обществата, възприемайки по-комплексен и последователен подход. Това означава и повишаване на устойчивостта на икономическата система, включително на небанковите институции (като дружествата, управляващи активи, и застрахователите), които трябва да бъдат припознати като приоритет и включени в обхвата на регулаторните действия. Необходимо е да анализираме конкурентоспособността и да не допуснем концентрацията на пазарна мощ, която пандемията засили, да се превърне в пречка за иновациите и растежа, защото се нуждаем от устойчива планета“, обясни Георгиева.

От списанието посочват, че в момента функционирането на световната икономика се подкрепя чрез мощни стимули. На въпрос каква е изходната стратегия шефът на МВФ подчертава, че тези действия са изключително важни и трябва да бъдат предприети с особено внимание при поетапно оттегляне на подкрепата, съпроводено с прецизна оценка на това, което предстои. „Бих искала да отправя следното важно послание: през 2020 г. фалитите бяха по-малко от средно очакваните, благодарение на политиката на подпомагане. Но рисковете продължават и когато подкрепата бъде оттеглена, трябва да бъдем подготвени за повишаване на броя на фалитите или ще се изправим пред явлението на многобройни нежизнеспособни фирми с отрицателно въздействие върху перспективите за растеж“, казва Кристалина Георгиева и препоръчва държавите да се концентрират върху подобряването на режимите за фалити, визирайки нормативните рамки и правилата за несъстоятелност, което ще позволи закриването на нежизнеспособните дружества, създавайки възможност за преструктуриране на жизнеспособните фирми и спасяване на работни места.

„Не отлагайте предприемането на действия в тази насока до последния момент“, призова тя.

На въпрос какви рискове крие натрупването на огромни по размер дългове в света шефът на МВФ отговаря, че, ако неочаквано се стигне до затягане на финансовите условия и се провалим в управлението на прехода след края на пандемията, ще станем свидетели на сериозни сътресения. „Дори и в условията на дълъг период от ниски лихвени равнища развиващите се страни се намират в трудна ситуация. Вече има държави без достъп до пазари. В този контекст настоящата подкрепа от международни финансови институции е много важна, както и разумният подход на трансформация на растежа за намаляване на дълга“, обяснява още Кристалина Георгиева.