Стив Ханке: Еврозоната не е гърне със злато, което ще залее България

Щатският долар и еврото да бъдат формално и свободно свързани помежду си, а повечето централни банки в развиващите се страни да бъдат заменени от валутни бордове. Това съветва икономистът професор Стив Ханке като част от мерките, които трябва да се предприемат за съживяване на световната икономика след отминаването на кризата с коронавируса.

Ученият, който е един от съветниците на България при въвеждането на валутния борд в страната, предложи в международната парична сфера да навлязат и частни валутни бордове. В интервю за БНР професор Ханке посочи, че нестабилността на валутата представлява заплаха за свободните общества.

Пътят към промените

„Предлагам три промени на режима, които биха засилили стабилността. Първо: би трябвало щатският долар и еврото да бъдат формално свободно свързани помежду си. Второ: повечето централни банки в развиващите се страни би трябвало да бъдат демонтирани и заменени от валутни бордове. Трето: трябва да бъде разрешено частни валутни бордове да навлязат в международната парична сфера. Перспективата да има частни валутни бордове е една обещаваща реалност", категоричен е икономистът.

Президвикателството COVID-19

Проф. Ханке подчерта, че с появата на коронавируса светът е погълнат от най-голямата криза след Втората световна война.

„При всяка криза - голяма или малка - винаги се появява силно обществено желание правителството да направи нещо. Няма значение дали правителството е причинител на кризата чрез своите действия или просто не е успяло да смекчи щетите, породени от кризата. Резултатът винаги е един и същ: разширяване на обхвата и мащаба на държавното управление. Разширенията приемат много форми, но при всички случаи водят до увеличаване на властта  на правителството над обществото и икономиката“, смята икономистът.

Той отбеляза, че тези „увеличения на властта“ често продължават дълго след преминаването на кризата. „Всъщност всяка криза носи със себе си увеличаване обхвата и мащаба на властта на държавата. И с това животът става все повече под контрола на държавата и обръча на бюрократите“, коментира проф. Ханке.

Той смята, че заедно с всяка криза след Първата световна война наблюдаваме огромни увеличения на политизирането на живота.

„Налице е всеобхватна тенденция към превръщане на всички въпроси в политически въпроси, всички ценности в политически ценности и всички решения в политически решения. Моят ментор и добър семеен приятел, покойният нобелов лауреат Фридрих фон Хайек ясно посочи дълготрайния проблем, който ще дойде с новия световен ред. Както казва Хайек: „Критичните ситуации винаги са били претекст за ограничаване на личната свобода“, даде пример ученият.

Властта на МВФ

По думите му няма по-добър пример за увеличение на властта от този на Международния валутен фонд.

„Създаден като част от споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., МВФ е отговорен предимно за разширяване на краткосрочни, субсидирани кредити за страни, които изпитват проблеми с платежния баланс в следвоенната система на обвързан валутен курс. През 1971 г. обаче Ричард Никсън, тогава президент на САЩ, затвори златната ниша, сигнализирайки за срива на споразумението от Бретън Уудс и, вероятно, за унищожаване на първоначалната цел на МВФ. Но оттогава МВФ използва всяка т. нар. криза, за да разшири своя обхват и мащаб“, твърди американският професор.

Той посочи, че петролната криза от 70-те години на миналия век позволиха на МВФ да се преоткрие.

„Тогавашните шокове налагаха вземането на повече заем от МВФ. От 1970 до 1975 г. кредитирането на МВФ реално се удвои. С избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., изглежда, че опортюнизмът, управляван от кризата, може да бъде ограничен. Въпреки това, с настъпването на мексиканската дългова криза, се изискваше повече кредитиране от МВФ, за да се предотвратят дълговите кризи и банкрутите. Тази обосновка беше използвана не от някой друг, а от президента Роналд Рейгън, който лично лобира пред 400 от 435-те конгресмени, за да получи одобрение за увеличаване на квотите в САЩ в МВФ, разказа историята на взаимоотношенията с международния кредитор Стив Ханке. - Заемите от МВФ отново се увеличиха, като се увеличиха реално с 27% по време на първия мандат на президента Рейгън. МВФ е като хидра. С всяка криза тази организация измисля някакъв нов мотив, за да завземе повече власт и пари под предлог да предотврати поредната криза.“

Ролята на правителствата при криза

„Националните правителства също са експерти по заграбване на власт. Например до август 1914 г. всеки разумен, спазващ закона англичанин е можел да премине живота без да узнае за съществуването на държавата отвъд пощенската станция и полицая. Както всички знаем, с всяка изминала криза държавата във Великобритания удължава крилата си над обществото“, заяви ученият. Той е убеден, че днес всичко, което чуваме от Лондон, е пропаганда за това как британската одържавена здравна служба „защитавала“ британската общественост от коронавируса.

Постъпките на правителството „Борисов“

„Ако погледнем България, премиерът Борисов използва коронавирусната криза за класическо разширение на властта", е мнението на проф. Ханке.

Той припомни, че „след като беше хванат в опита си да закрие очите на българската общественост и да вкара с луд устрем страната в чакалнята на ERM II с поправката „Стоянова“ в ръце, Борисов заключи, че този устрем може да е и опасен. Прецени, че българската общественост има алергия към това да й бъдат закривани очите. И така отложи влизането в чакалнята до юли като предполагаше, че дотогава българската общественост ще разхлаби срастването си с валутния борд и любимия си български лев“.

„Точно тогава настъпи кризата. И шокиращо, една от първите стъпки на премиера нямаше нищо общо със защитата на обществото от коронавируса. Отново с луд устрем насочи страната към чакалнята ERM II", заяви икономистът.

България по пътя към еврозоната

"Наблюдаването на отчаяния устрем на България към чакалнята на ERM II е като гледане на фарс. Правителството дава една след друга лъжливи причини за желанието си страната да влезе там. Всъщност голямата лъжа винаги е била една и съща. Защитниците на правителството и еврото винаги са рекламирали, че във Франкфурт, където е Европейската централна банка, има гърне със злато. И всички чакат българите просто да го грабнат. Всичко, което България трябва да направи, е да изостави валутния си борд и лева, и богатството ще залее България. Това, разбира се, е глупост. Всички членове на Европейския съюз, включително и България, участват във всякакви възможни фискални ползи, които ЕС може да предложи. Да бъдеш официален член на еврозоната и да приемеш еврото въобще не са необходими условия за участие във фискалните права на ЕС“, категоричен е проф. Ханке.

Той обясни, че парите и банковата система на България вече са бенефициент на еврозоната и всякакви ползи от еврото.

„Всъщност левът е клонинг на еврото, а 75% от банките в България са или дъщерни дружества, или клонове на банки от ЕС. Така че България вече е де факто в еврозоната“, твърди икономистът.

Според него „голямата лъжа“ изплува по време на коронавирусната криза.

„Така например Борисов и Горанов продължават ли, продължават, да изискват Българската народна банка да получи така наречената суап линия за получаване на кредити от Европейската централна банка. Ха, изненада! България току-що получи точно такава суап линия на ЕЦБ без да е член на еврозоната. Противно на казаното пред българската общественост, това да се намирате в чакалнята или почти в чакалнята въобще не е необходимо условие за получаване на суап линия на ЕЦБ. Вижте, че ЕЦБ вече има суап линии с Швеция, Швейцария, Великобритания, Унгария, Латвия, Полша, Дания и Хърватия. Нито една от тези страни не използва еврото, нито непременно се е засилила нататък. Историята с въпросната суап линия е само най-новият пример за това как Борисов и неговият министър на финансите боравят бързо и свободно с фактите", емоционално коментира проф. Ханке.

Проф. Стив Ханке е професор по приложна икономика и създател и директор на Института за приложна икономика при Университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор. Неотдавна световноизвестният икономист беше поставен на четвърто място сред 75-те най-влиятелни икономисти в света в рейтинга на „Фокус икономикс“. Самият той казва за себе си, че е глобален икономически „пожарникар“.