Финансовата сделка за спасяването на ЕС има два големи проблема

Финансовите министри на еврозоната най-накрая постигнаха споразумение за пакета от мерки срещу икономическите последици от епидемията от коронавирус. Сделката предлага известна политическа подкрепа за Европейската централна банка (ЕЦБ), но не успява да реши стария проблем, който ще преследва още паричния съюз – какво да правим с прекомерния публичен дълг в някои от най-уязвимите държави?

Пакетът, който също така включва някои доста иновативни мерки, но не развива идеята за общ дълг между страните членки, ще роди сериозни политически трудности за Италия, посочва Фердинандо Джулиано в анализ за Bloomberg. От седмици премиерът Джузепе Конте разпалва очакванията в родината си, че ще може да спечели подкрепа за идеята за т. нар. еврооблигации. Сега ще му е трудно да убеди обществеността и дори членовете на управляващата коалиция, че е постигнал напредък.

Договорената в четвъртък сделка има три основни стълба. Първият и най-важен е спасителният фонд на еврозоната - Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), който ще отпуска средства на страните членки в размер на до 2% от техния брутен вътрешен продукт за финансиране на разходи, свързани със здравеопазването. По тези заеми няма да има допълнителни изисквания, каквито обикновено са прикрепени към средствата от ЕСМ , като например мерки за икономии или изискване за структурни реформи. Второ, финансовите министри се съгласиха с предложението на Европейската комисия за отпускане на евтини кредити в подкрепа на пазара на труда. Трето, министрите обещаха повече подкрепа за Европейската инвестиционна банка за предоставяне помощ на компаниите в региона.

Всичко това показва най-малкото, че финансовите министри могат да постигнат съгласие за пакет от мерки, въпреки че избирателите в страните членки ги дърпат в различни посоки. Сделката също така показва, че ЕЦБ не е сама. Банката все пак ще върши по-голямата част от работата със своята програма за покупка на облигации в размер на 750 млрд. евро. Сега обаче отделните правителства разполагат с извънредни инструменти за помощ, което само по себе си предлага още една линия на защита за финансовите пазари.

Разногласията обаче остават. Кредитната линия на ЕСМ се отнася само за „преки и непреки“ разходи за здравеопазване. Правителствата биха могли просто да преструктурират така нуждите си от финансиране, че да влязат в определенията и да се възползват – тоест това ограничение донякъде е неуместно. Но очаквайте някои доста креативни обяснения за изразходването на средствата, ако се стигне до използването на този инструмент.

В същото време съществува и съмнението, че ЕСМ използва огневата си мощ преждевременно. Все пак неговата основна задача е да спасява държави, които са загубили пазарния си достъп. Това все още не се е случило, благодарение на ЕЦБ, но може да стане факт в бъдеще.

Това, което липсва

Големият проблем обаче остава това, което не присъства в споразумението. Финансовите министри повдигнаха въпроса за фонд за възстановяване, за да може страните да излязат от кризата без значителни разминавания в състоянието си. А тази опасност е реална – докато Германия може да си позволи да използва фискалния си арсенал в подкрепа на работниците и бизнеса, то Италия трябва да е особено внимателна за своите държавни ценни книжа и едно евентуално увеличение на разходите по тях.

Франция, от своя страна, предложи издаването на един вид ограничени еврооблигации, чиято единствена цел да е справянето с последствията от коронавируса. Но въпреки това финансовите министри се съгласиха да се ангажират единствено с повече разговори за „иновативните инструменти“ за финансиране, които трябва да бъдат съвместими с европейските договори. Ако това се приема за стъпка напред, то тя е много малка.

Тази липса на напредък по отношение на общия дълг повдига два ключови въпроса. По-непосредственият е свързан с италианската политическа сцена. Първоначално Джузепе Конте подкрепи иновативното използване на ЕСМ като правилно средство за борба с кризата. По-късно обаче той промени мнението си, наричайки ЕСМ „неадекватен“ и вместо това се фокусира върху еврооблигациите, или т. нар. коронаоблигации. Лидерът на крайнодясната „Лига“ Матео Салвини определи постигнатата в четвъртък вечерта сделка като фиаско за Италия. По-притеснителното е, че и участващото в управляващата коалиция движение „Пет звезди“ се присъедини към похода срещу ЕСМ. На Италия й предстои труден път и Конте е единственият виновин, че разпали нереалистичните надежди.

Втората опасност е устойчивостта на дългосрочния дълг. Независимо дали взимат назаем от ЕСМ, схемата на ЕК за подкрепа на заетостта или финансовите пазари, членките на еврозоната все пак ще акумулират дълг. За някои по-уязвими държави като Италия, Португалия и Испания това ще се превърне в проблем, щом кризата отмине, тъй като техните задължения ще са опасно високи. Споразумението от четвъртък потвърждава това, че по-стабилните северни държави членки нямат голямо желание да споделят това бреме.

Еврозоната обаче все пак може да изненада евроскептиците. Може би Германия и Холандия ще се съгласят да реновират инструментите, необходими за един истински общ отговор.

Фердинандо Джулиано предлага алтернативна идея, в рамките на която страните ще се ангажират с участие в специфичен съвместен фонд за намаление на дълга, който ще даде време на страните членки да решат законовите и практически пречки пред еврооблигациите. Шансовете за подобни промени обаче остават малки и еврозоната ще продължи да се държи заедно от централните си банки.