Новият турски гуверньор попада директно на Параграф 22

През миналата събота Мурат Уйсал направи първото си изказване като гуверньор на Турската централна банка. Неговото обещание „независимо да прилага инструментите за парична политика“ в името на ценовата стабилност може и да изглеждат стандартни, но за спазва обещанията си може да се окаже тест за икономиста, който пое поста, след изненадващото уволнение на предшественика му Мурат Четинкая от президента Реджеп Ердоган.

След като бе заместник-управител на банката от 2016 г., Уйсал сега е изправен пред един от най-трудните избори в света на централните банки. Ако намали лихвите с твърде малко, рискува да си навлече гнева на Ердоган. Ако обаче ги свие с повече може да предизвика проблеми за пазарите.

Уйсал, който в момента е на 47 години, поема паричната политика на най-голямата икономика в Близкия изток във време, когато инвеститорите се целят към по-общоприета политика. Новият гуверньор натрупа своя опит в турския държавен кредитор Halkbank, който по времето, когато той е заместник- изпълнителен директор, става обект на поредица разследвания, свързани с обвинения в корупция и опити за избягване на американските санкции срещу Иран. Вашингтон вече осъди един от бившите колеги на Уйсал, изпращайки го в затвора.

Уйсал, който говори свободно три езика, също така е обвиняван и в плагиатство на своя дипломна работа по икономика, като в резюмето към нея на английски се виждат взаимствани цели параграфи от статии на икономиста Фредерик Мишкин, както и на други, без подходящо цитиране. От централната банка отказаха коментар по обвиненията.

Но това, което го прави подходящ за наследник на Четинкая, може да се окаже, че няма много общо с неговата автобиография. Според човек, работил с гуверньора, той е близък до президента, като в същото време е откровен и с него може да се работи лесно. Като член на Комисията по парична политика Уйсал е заявявал по-смекчени възгледи за  паричната политика, като в същото време той е по-фокусиран върху кредитния растеж, отколкото някои негови колеги, натоварени с определянето на лихвите в страната, посочва още запознатият.

Така позицията на Уйсал ще го приближи до тази на Ердоган, който вече даде да се разбере, че търпението му към централната банка се изчерпва, след като тя драстично увеличи основната лихва с 625 базисни пункта миналия септември.

Своето мълчание откакто вече седмица е на поста гуверньорът наруши във вторник, изпращайки сигнал за възможни стъпки към свиване на лихвите, но без да забравя да успокои инвеститорите.

Цитиран от Bloomberg, той заяви, че „има място за маневри в паричната политика“, но обеща да запази „разумно ниво на реалната възвръщаемост“.

„Изготвянето на процесите на паричната политика в този нов период ще се основават на фокусиран върху данните подход, който ще вземе предвид всички макроикономически индикатори, основната инфлация и икономическата активност“, посочи той пред Анадолската агенция.

Неговият фокус върху по-широката икономическа активност ще е промяна спрямо досегашната политика на Четинкая, за когото инфлацията беше водещ фактор.

На фона на забавящата се инфлация и една икономика, която все още рискува да изпадне отново в рецесия, Уйсал ще получи възможността да облекчи паричната политика след по-малко от три седмици.

Според икономиста на Nomura International Инан Демир опитът на Уйсал говори, че той е подготвен. „Въпреки това лекотата, с която предишният гуверньор беше отстранен, поставя опасен прецедент, който ще има отражение върху движението на паричната политика напред“, посочва той.

Финансовото минало на Уйсал го разграничава от Четинкая, чийто академичен фокус беше върху социологията и международните отношения.

„Той разбира финансовите пазари добре, отворен е към комуникация с всички и когато не знае нещо, той си казва и полага усилие да се научи“, посочва стратегът Ишък Окте, който преди е работил с него. „Тези качества не е задължително да го направят добър гуверньор, но със сигурност го правят страхотен мениджър“, посочва той. турция

Затворен между разтревожените пазари от една страна и нетърпеливия Ердоган от друга, Уйсал няма много място за грешки. До сега той обеща да централната банка да се фокусира върху „постигането и поддържането на своята основна цел за ценова стабилност“.

Въпросът е дали и Ердоган е на това мнение. По време на закрита среща с депутати след отстраняването на Четинкая Ердоган заяви, че политиците и бюрократите трябва да се обединят зад неговото убеждение, че по-високите лихвени проценти стимулират инфлацията. Той също така заплаши с последствия всеки, който се противопоставя на правителствените икономически политики.

Ердоган, който някога наричаше себе си „враг на лихвените проценти“, от дълго време заявява, че има намерение да затегне хватката си върху икономиката и да поеме повече отговорност за паричната политика. За отстраняването на Четинкая той използва правомощията, които му бяха дадени след миналогодишните общи избори, които трансформираха страната в президентска република.

Ако наистина това е случаят, то Уйсал може да се окаже нищо повече от фигурант.

„С отстраняването на Четинкая президентът Ердоган даде да се разбере, че той има последната дума по отношение на паричната политика“, посочва Улрих Лойхтман, ръководител на изследователското звено за валути и стоки към Commerzbank. „В такава ситуация дори и най-големият привърженик на строгата парична политика ще трябва да се огъне, тъй като алтернативата би била да бъде отстранен“, допълва той.