Естеството на търговските преговори между Китай и САЩ

Преговарящите от името на китайското правителство са добре известни с неотстъпчивостта си.

Русия и Китай например стигат до първите си гранични споразумения в началото на 18 век, но окончателното уреждане на въпроса е постигнато едва в края на 90-те, а руските преговарящи описват китайските си колеги като "трудни и неемоционални" извивачи на ръце. 

Силната ръка не се получи

Американският президент Доналд Тръмп имаше добри шансове за успех, тъй като китайците се оказаха притиснати в ъгъла от големия американски търговски излишък, тясно свързан с, както се твърди, големи нарушения в областта на търговията и промишлеността.
Тръмп просто трябваше да притисне Пекин още повече до стената с настоявания за "свободна, честна и реципрочна" търговия.
Ето какво би означавало това въз основа на последните данни за американската търговия през първите 11 месеца на миналата година.
През този период американският износ за Китай възлиза на жалките 111,16 млрд. долара или едва 7,2% от общите американки продажби в чужбина. В същото време китайският износ за САЩ е достигнал колосалните 493,49 милиарда долара.
Тръмп просто трябваше да посъветва Китай да намали незабавно и необратимо износа си за САЩ до количествата на вноса си от Америка. Едва след като това Вашингтон можеше да прояви желание да обсъжда начини за допълнително развиване на стабилни и взаимно приемливи търговски отношения в Пекин.
Това е типът реципрочна търговия, от която Китай се страхува. Това беше и причината, поради която сред европейските приятели и съюзници на САЩ се стигна до силна и шумно прокламирана позиция срещу търговската политика на Тръмп - те дружно възвеличаха фикцията "мултилатерална търговска система".
И тогава, абракадабра: Тръмп посочи на Китай изход и му даде ключа за търговския спор.

Неприемливо прекаляване

Как? Тръмп явно е бил (зле) посъветван, че няма да е достатъчна готовността на Китай да намали двустранните търговски дисбаланси. Не, Вашингтон трябваше да наложи на Китай принудителни структурни реформи. Без тях, както често повтаря американският министър на търговията Уилбър Рос, дестабилизиращият китайски търговски излишък ще се завърне за нула време.
Какви са тези принудителни структурни реформи, които САЩ искат Китай да направи?
По същество те са три: защита на интелектуалната собственост, забрана на принудителното трансфериране на технологии и прекратяване на незаконните, нарушаващи пазарното равновесие промишлени субсидии.
Китай отхвърля тези обвинения, което пък води до една очевидно непреодолима безизходица.
Ясно беше, че Китай няма да приеме твърденията, че икономическото и промишленото му съживяване се основават на десетилетия кражби на интелектуална собственост и принудително прехвърляне на технологии. Пекин заявява, че това е клевета и част от опитите на Вашингтон да опетни и възпре Китай.
Една от новините, изтекли от търговските преговори в Пекин миналата седмица, е пример за ключовите пречки. Твърди се, че Китай ще направи така, че промишлените му субсидии да отговарят на съответните правила на Световната търговска организация (СТО), но не желае да обсъжда въпроса с Вашингтон. Китай иска да работи със СТО, за да синхронизира своите мерки в търговията със съществуващите търговски разпоредби и арбитражни процедури. САЩ могат да участват в тези обсъждания като всеки друг член на СТО.
За Вашингтон това е неприемливо, тъй като иска да запази "контрола за принудително въвеждане" като задействащ механизъм за търговските мита, в случай че реши, че Китай нарушава договорените правила за промишлените субсидии.
Това по същество е целият американско-китайски търговски проблем - Пекин отхвърля изнудването на американския търговски принудителен механизъм и иска да работи в мултилатералната рамка на правилата на СТО.
Тези разделителни линии в продължаващия с месеци диалог на равнище експерти са ясни и прости. Те не оставят място за преговори между американските и китайските държавни и правителствени лидери. Пекин изглежда разбира това, но Вашингтон явно вярва, че все още може да вкара Китай в собствения си свят.
Това е отвратително невежество що се отнася до китайското умение за държавно управление.

Инвестиционни мисли

На 12 февруари "Глобъл таймс", вестник на Китайската комунистическа партия, пусна статия, в която се посочва, че САЩ са започнали търговските спорове, но сега изглежда имат желание за сделка.
За Китай сделката ще се основава на дискусиите от края на миналата година между Тръмп и китайския президент Си Цзинпин на срещата на върха на Г-20 в Аржентина.
Си Цзинпин вероятно се е съгласил с постепенно намаляване на огромния търговски излишък на Китай със САЩ, но няма начин да се е приел налагани от САЩ структурни реформи и принудителни американски механизми, които да служат като пусков механизъм за търговските мита по преценка на Вашингтон.
Пекин има основание да вярва, че Тръмп, който се готви за кампания за преизбиране, ще приеме такова споразумение, отчасти защото ще се хареса на Уолстрийт, въпреки че така ще се запази едно непростимо, продължило с десетилетия пренебрегване на близо една трета от американската икономика (сумата от износа и вноса като дял от американския БВП).
Резултатът: споразумението изглежда е готово. Китай ще продължи да има голям търговски излишък със САЩ и никога няма да приеме наложени от Вашингтон реформи на търговията и индустрията си. /Превод от английски: София Ангелова/

* Майкъл Иванович е независим анализатор на въпроси, свързани със световната икономика, геополитиката и инвестиционните стратегии. Работил е като старши икономист към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж, международен икономист в Управлението за федерален резерв на Ню Йорк и е преподавал икономика в бизнес факултета към Колумбийския университет.

/БТА/