"Как може подобно мислене да тласка в момента външната политика на Китай?", пита Ръд.
Изглежда китайският държавен глава има на своя страна външното министерство на страната. Китайските дипломати бяха предупредени, че са преди всичко „партийни кадри“, което предполага, че Си Дзинпин ще тласне апарата на министерството към по-голяма активност, за да постигне пълен ефект на оформящата се глобална визия.
Най-голямата промяна, която беше направена по време на конференцията от миналия месец, засяга глобалното управление. През 2014 г. Си Дзинпин намекна за предстоящата битка, която Китай ще води за бъдещата структура на световния ред. Работата в тази насока е разделена в три взаимосвързани понятия: „световен ред“, „международна система“ и „глобално управление“.
Разбира се, тези понятия имат различен смисъл на друг език. Но според китайски източници, терминът „световен ред“ комбинира в себе си ООН, Бретундските институции, Г-20, както и други международни институции (които Китай приема), за разлика от системата от глобални съюзи, които САЩ приема.
Терминът „международна система“ се отнася за първата част от световния ред. Системата представлява комплексна мрежа от военни институции, които оперират съобразно постановени международни правила и следят за изпълнението на глобалните общности въз основа на принципа на споделен суверенитет.
А „глобалното управление“ определя актуалното представяне на „международната система“, пише още Ръд за Market Watch.
Подобно на останалите представители на международната общност, Китай осъзнава липсата на функционалност на голяма част от многостранната система . Така че желанието на китайския президент да ръководи „реформите за глобална управленска система“ не е случайно. То отразява нарастващата дипломатическа активност в мултилатералните институции, за да ги преориентира в посоката, в която Китай има „основни национални интереси“, добавя Кевин Ръд.
Си Дзинпин напомни на представителите на китайския елит, занимаващ се с международна политика, че посоката на външната политика на Китай в бъдеще трябва да бъде водена от основните интереси на нацията. В този контекст Китай също иска една по-развита „мултиполярна“ международна система. Това е виждане за свят, в който ролята на САЩ и останалите силни икономика от Запада постепенно ще намалява.
Предизвикателството пред останалите представители на международната общност е да се определи какъв вид световен ред биха искали в настоящето. Какви правила в световната политическа система биха искали да наложат съществуващите институции като ЕС, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, както и Африканския съюз? Какво точно целят САЩ със или без Доналд Тръмп?
Бъдещето на глобалния ред е в състояние на развитие. Китай има ясен сценарий за това бъдеще. Време е и останалите държави да разработят подобни планове, коментира още Кевин Ръд.