Белгия отбелязва първата годишнина от атентатите на летище Завентем и в метрото в Брюксел. При нападенията загинаха 32 души, а повече от 300 бяха ранени, припомня ВВС. Отговорност за атаките пое терористичната организация „Ислямска държава“.
Във възпоменателна церемония на летище Завентем крал Филип и кралица Матилда, заедно с премиера Шарл Мишел, запазиха минута мълчание в памет на жертвите. Възпоменателна церемония е предвидена и на метростанция Малбек.
В Брюксел ще бъде открит и мемориал, посветен на жертвите на терористичните атаки.
Нападенията в Брюксел са въплъщение на страховете на белгийците, след като 130 души загинаха в серия нападения в Париж няколко месеца по-рано. След това започнаха и обвиненията, като някои медии определиха Белгия като „провалена държава“, пише в свой анализ сп. Time.
Вниманието се фокусира върху разделението на общностите в страната и точно фрагментацията отнесе най-много обвинения заради успешната терористична атака. Само в Брюксел, например, има шест различни полиции. Критиките продължават и до днес, а властите се борят, за да защитят репутацията на страната.
В интервю за списанието премиерът Шарл Мишел подчертава, че администрацията е работила усърдно, за да подобри технологичния и финансов капацитет на службите за сигурност.
Атаките повдигнаха и трудния въпрос за радикализацията на цели маси от населението на Белгия. Страната е изпратила най-много чуждестранни бойци в подкрепа на „Ислямска държава“ в Сирия на глава от населението от която и да е било друга държава от Европейския съюз (ЕС).
Историята на само едно семейство илюстрира парадоксите и предизвикателствата пред белгийското общество и власти. Дъщерята на това семейство е сред жертвите на нападението на летище Завентем, тъй като е работила на терминала за заминаващи. Синът им е пък един от стотиците белгийски бойци, подкрепили „Ислямска държава“ в Сирия.
Шарл Мишел посочва, че след атентатите единствената му цел е била да избегне „двойна радикализация“. „Бях убеден, че не е интелигентно решение да се създава паника сред населението. Важно е да се поддържа единството на нацията, така че да се избегне ситуация, в която да се генерализират всички мюсюлмани и те да изпадат в затруднение“, коментира той.
„Не бих могъл да кажа това, което президентът на Франция Франсоа Оланд каза след атентатите в Париж – че сме във война“, продължава Мишел. „В Белгия няма война. Избрах такива послания, че да избегна драматизацията“, допълва той.
В Белгия не последва и реакция, която да се определи като вълна на дискриминация, до която например се стигна във Франция включително и със забраната на буркините – мюсюлманските бански костюми, по плажовете. Мюсюлманската общност в страната обаче определено се чувства под натиск да се докаже, че не служи на тероризма, посочва списанието.
А днес летище Завентем изглежда спокойно. През метростанцията Малбек продължават да преминават хиляди пътници. Туризмът плавно се възстановява въпреки определението, което американският президент Доналд Тръмп даде на Брюксел - „адска дупка“, която трябва да бъде избягвана на всяка цена, допълва Daily Mail.
Една година след атентатите физическите белези от нападенията са почти изличени. По-дълбоките следи обаче остават и жителите на града се опитват да продължат напред, без да променят характера на един от най-интернационалните градове в света.
И градът, и Белгия като цяло продължават да живеят в условията на най-висока заплаха за тероризъм. Хората вече като че ли са свикнали с въоръжените патрули по улиците около основните забележителности и административни сгради. Кметът на Брюксел пък стартира дългосрочна операция по „прочистване“, като затвори няколко джамии и училища по Коран.
Атентатите дадоха и своите косвени жертви – някои хотели и заведения бяха принудени да затворят заради пресекването на туристическия поток непосредствено след нападенията. Едва шест месеца по-късно започнаха да се завръщат първо туристите от съседните държави, след това – от цяла Европа, а вече – и от целия свят.
преди 7 години Кажи ми колко хора имаше загинали в сгради, атакувани със цивилни самолет преди атаките на кулите в Ню Йорк. Отговорът е нула. Това е точно събитие тип Черен Лебед, което не може да се предвиди от миналото. Но това не значи че няма да се случи в бъдещето. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Това се опитвам да ти кажа. Фактът че няма заминал цял град от тероризъм в миналото, не значи че това няма да се случи в бъдещето. Т.е. изводите за тероризмът не може да ги правиш на база статистика от миналото. Средно аритметично и статистика от минало време може да използваш за автомобилните катастрофи. Но за СПИН, Ебола, тероризъм не можеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Дай поне един пример за един цял град загинал от тероризъм в Европа? 1% от населението в Европа са 5 милиона души, а общо от терористични атаки са загинали няколко стотин души последните няколко години или колкото само за 5 дни в ПТП. От гледна точка на отделния човек и двете събития са непредвидими, но шансът да загинеш в ПТП е няколко стотин пъти по голям!Да не говорим, че предвидимостта на ПТП прави много по лесна борбата срещу ПТП. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години За съжаление не е. Войната по пътищата е предвидима. Тероризмът не е.Във войната по пътищата не може да ти умре 1% от населението в 1 катастрофа или в рамките на една година. Докато при тероризмът в 1 сериозен атентат може да отиде цял град.Тероризмът е като болестите СПИН/Ебола/етц - ако не се вземат сериозни мерки, може да ти замине сериозна част от населението. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Истинската война в Европа е по пътищата. Там загиват ежегодно по 26 000 европейци. Ако усилията срещу ПТП-тата бяха поне толкова силни, колкото борбата срещу тероризма можеше да се спасят поне 10-15 000 души годишно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар