Saxo Bank: През 2017 г. глобалният растеж ще тръгне надолу

Идва краят на „ултраниските лихвени проценти, евтиният петрол и ултраниската инфлация (т.нар. lowflation)". В същото време обаче се очаква „мудният глобален растеж да продължи и през 2017 г., с ниво под средното от периода преди финансовата криза през 2007-2008 г.“, а доларът да се засили, което "е страх номер едно на инвеститори и политици, защото това означава, че глобалният растеж е вероятно да тръгне още по-надолу“.

Това сочат прогнозите за януари 2017 г. на Кристофър Дембик, ръководител на „Макроанализи“ в Saxo Bank.

„Има два типа проблеми в живота – политически, които са неразрешими, и икономически, които са неразбираеми“, казва сър Алек Дъглас-Хоум, който за кратко е министър-председател на Великобритания през 60-те години на ХХ век. Той не е грешал напълно. През последните години начинът на движение на финансовите пазари и възникването на отрицателни лихвени нива не отговарят на нищо, което се учи в учебниците по икономика. За щастие, 2017 г. трябва да потвърди завръщането към нормалното, което започна в края на тази година. Това е добрата новина", смята експертът.

В очакване на по-високи цени

Дембик е на мнение, че ултраниските лихвени проценти, евтиният петрол и ултраниската инфлация (т.нар. lowflation) са на път да приключат.

От миналото лято инфлационните очаквания в развитите страни отново са във възход поради по-високите глобални цени на суровините и също така потвърдения изход от дефлация на Китай.

След години на спад инфлацията в рамките на Г-7 достигна средно 0,8% в края на 2016 г. в сравнение с ниската точка от 0,35% през май същата година.

Доходността по държавните облигации по света (всички падежи са включени) е спаднала до нива от 0,6% в началото на лятото, но сега отново нараства. До началото на 2017 г. тя трябва да достигне средно 1,5%, въпреки че това ниво остава доста ниско от гледна точна на историческите стандарти.

На последно място цените на петрола започват да растат в резултат на неотдавнашното споразумение на ОПЕК (Организацията на страните производителки на петрол), въпреки че има малък шанс то да бъде изцяло приложено от държавите членки на картела. Всъщност историята ни учи, че те систематично добиват над своите цели, особено през периода 2000-2007 г.

„Тази нова икономическа парадигма потвърждава, че икономическите условия се връщат към нормалното. Отрицателните лихвени проценти, които са директен резултат от ултрагъвкавата парична политика на централните банки, са аномалия“, категоричен е специалистът на Saxo Bank.

Шанс за миникриза

„Първата лоша новина е, че 2017 г. трябва да потвърди, че мудният глобален растеж е тук, за да остане по-дълго. Отново растежът ще бъде под средното ниво от периода преди финансовата криза през 2007-2008 г.", смята Дембик. "От 2011 г. насам, продължителното намаляване на дела на международната търговия в глобалния БВП (по-малко от 22% се очакват през 2016 г. срещу пика от 25% през 2008 г.) е симптом на това продължително забавяне на растежа, което се забелязва от световната финансова криза насам.“

По думите му основните икономически двигатели в световен мащаб - Съединените щати, Китай и Европа - в момента са във фаза на спад. „Независимо от това, съществува малък шанс да има нова криза през следващата година, особено като се имат предвид бизнес и икономическите цикли“, не крие страховете си Дембик.

Той е на мнение, че в САЩ продължава процесът на нормализиране на политиката по отношение на лихвените проценти, която започна през декември 2015 г., като очакванията са той да има твърде малък пряк икономически ефект.

„Дори ако лихвените проценти достигнат до 1,5% -2% до края на 2017 г., те все още ще бъдат позиционирани на много ниско ниво от историческите стандарти, както в абсолютно изражение, така и по отношение на инфлацията. Не може да се изключи обаче възможността Фед да приеме по-агресивна позиция от очакваното, за да компенсира икономическото въздействие на растящия фискален натиск, решен от новоизбрания президент Тръмп.“, предупреждава анализаторът на Saxo Bank.

„Нашата визия за Китай остава положителна", заявява Кристофър Дембик. "Темпът на растеж трябва да е около 6-6,2% през следващата година“.

„Европа ще бъде истинският губещ, тъй като континентът в действителност не е имал значително икономическо възстановяване (с изключение на Обединеното кралство)", прогнозира макроикономистът. "В еврозоната растежът се очаква да достигне 1,3% през 2017 г. в сравнение с 1,6% през тази година (като се има предвид, че растежът през четвъртото тримесечие ще бъде идентичен с този през третото) и 2% през 2015 г. Ако прогнозата за 2017 г. се потвърди, това очевидно ще увеличи натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприеме допълнителни мерки през годината.“

Последствията от силния долар

Кристъфър Дембик определя като втора лоша новина засилването на долара в резултат както на нормализирането на политиката на САЩ по отношение на лихвените проценти, както и на процеса на рециклиране на развиващите се страни от излишъка им в щатски долари на пазара в САЩ.

„Силен щатски долар е страх номер едно на инвеститори и политици, защото това означава, че глобалният растеж вероятно ще тръгне още по-надолу“, смята той.

„Очевидно развиващите се страни са най-уязвими, особено тези, които имат силна зависимост от външно финансиране и които са подложени на по-високо ниво на политически риск. Това важи особено за Турция", тъй като финансовата ѝ система зависи от финансиране в щатски долари, има ниски валутни резерви, ниско ниво на вътрешните спестявания и висок външен дълг. "Освен това валутата й може да изпита по-голяма нестабилност през следващата година, поради риска от преминаване на паричната политика в ръцете на правителството", убеден е макроикономистът.