Войната между Рим и Брюксел

Еврозоната продължава да се бори с различни трудности – проблемите на Гърция, бежанската криза, стабилизирането на икономиката, амбициите на Великобритания за реформи или напускане на Европейския съюз (ЕС), последните законодателни инициативи на новото правителство на Полша...

Към този дълъг списък може да се прибави и още един проблем: увеличаващите се различия между Италия от една страна и Европейската комисия (ЕК) и Германия от друга за бъдещата посока, в която да се развива общността, пише The Wall Street Journal.

През последните седмици напрежението прерасна в публична война на думи. Рим е на противоположна позиция на Брюксел и Берлин по различни въпроси – като се започне от фискалните правила и собствените фискални цели на Италия, мине се през енергийната политика на ЕС, държавната помощ за италианската стоманена индустрия и банките и се стигне до най-добрия начин за укрепване на иконмиката на еврозоната.

В светлината на бежанската криза правителството на премиера на Италия Матео Ренци и Брюксел се сблъскаха заради провала на южноевропейската страна при регистрацията и снемането на отпечатъци на мигрантите. Ренци обвинява политиката на Берлин за икономии за надигането на популистката вълна от политици из Европа, а Европейската комисия (ЕК) - че подкрепя Берлин.

В резултат председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер разкритикува Матео Ренци, че атакува Брюксел „на всеки уличен ъгъл“.

Какво обаче стои зад тези сблъсъци? Юнкер през миналата седмица намекна, че Ренци си играе с вътрешнополитическа обстановка в страната. Годините на рецесия охладиха ентусиазма на Рим за развитие като част от ЕС. В момента членството в съюза се подкрепя от 53% от населението на страната, сочат данните от проучване на Eurobarometer.

В резултат Демократическата партия на Ренци се изправя пред сериозно предизвикателство на предстоящите местни избори в няколко от водещите градове в Италия заради напредъка на популисткото движение „Пет звезди“ на комика Джузепе (Бепе) Грило и Северната лига.

Преди местните избори партията на Ренци трябва да се справи и с референдум за промени в конституцията и избирателната система, припомня изданието.

Конфронтацията по линия Рим-Брюксел може да се обясни и с опита на Ренци да се опита да убеди европейските власти да поразхлабят фискалните цели за Италия. Това би му позволило да продължи с плановете за данъчни облекчения, с които премиерът на страната се надява да насърчи растежа на икономиката, а оттам – да си осигури и изборна победа.

Бюджетните прогнози на правителството предвиждат дефицит от 2,4% през тази година, докато предишната цел беше за 1,8%. Рим настоява, че трябва да се може да се възползва от новите фискални правила в еврозоната, които позволяват известна гъвкавост и по-високи бюджетни дефицити заради изпълнение на мерки за растеж и инвестиции в инфраструктура.

Брюксел обаче още не е убеден, че предложенията на Матео Ренци са достатъчни, за да насърчат икономическия растеж и да оправдаят неизпълнение на бюджетните цели при условие, че дългът на страната е вече 133% от БВП.

Неудовлетвореността на Ренци от политиката на Брюксел обаче не е само заради вътрешнополитическата конюнктура в Италия. Сблъсъците отразяват и позицията на Рим, че правилата на ЕС не се прилагат последователно, че Германия стои на пътя на реформите, от които ЕС и еврозоната имат нужда, за да станат по-силни. Рим освен това смята, че опасенията на другите държави, които са подобни, се игнорират.

Недоверието към Брюксел и Берлин стана още по-видимо в светлината на бежанската криза, посочва изданието. През 2014 г. ЕС третираше миграцията през Средиземно море като проблем само на Италия и игнорира предложенията на италианското правителство за обща европейска политика докато мигрантите не заляха Германия към средата на миналата година.

Сега Рим се опасява, че германското правителство стои на пътя и на други реформи – създаването на общ европейски фонд за гарантиране на депозитите и задълбочаването на интеграцията на единния пазар.

Италия недоволства и заради невъзможността на Брюксел да се противопостави на Берлин заради прекомерния излишък на Германия – над 8%. Рим смята, че ако Германия предприеме структурните реформи, към които призовава да бъдат осъществени от другите европейски държави, това ще има положителен ефект върху икономиката, който ще се разпространи и върху цяла Европа.