Свободното движение на хора в ЕС - колко място има за реформи?

Свободното движение на работната сила в ЕС се превърна във водеща тема за няколко държави-членки, като дискусиите за ограничаване на имиграцията и на достъпа до социални помощи за имигранти доведоха до победа на Евроизборите на евроскептични партии в държави като Великобритания, Дания и Франция, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Щекотливият дебат предстои да се пренесе в Европейския парламент (ЕП) и в Европейската комисия (ЕК).

На практика дебатът тръгна в посока, която поставя в риск фундаменталния принцип на интеграцията в ЕС, пише изданието. Свободното движение на хора, заедно със свободното движение на стоки, капитали и услуги, е жизненоважно за икономическия растеж на Европа.

Според различни експерти обаче европейските власти имат място за маневри, така че да ограничат злоупотребите без да застрашават евроинтеграцията.

На първо време, има много какво да се направи, за да започнат да се прилагат по-добре съществуващите правила за свободно движение на работната сила. Трябва да се подобри административното сътрудничество между държавите-членки.

Що се отнася до системата за регистрация на безработни, трябва да се проверява дали едно лице, което се е регистрирало в дадена държава-членка и е декларирало, че си търси работа там, за което получава социални помощи, действително пребивава в тази държава.

Европейската комисия би могла да предлага различни обучения на националните администрации, така че те по-адекватно да се справят с проблемите с миграцията в рамките на ЕС. Брюксел може да подготвя и по-детайлна статистика за миграцията, тъй като данните на отделните държави са трудни за сравнение.

Точни данни за това кой и къде мигрира биха могли да предотвратят последващи проблеми, като например недостиг на медицински персонал, затруднения с образованието и т. н.

В Германия правителството назначи специална комисия, която да проучва молбите за социални помощи на граждани на държавите от ЕС и да подпомага общините с по-висока нетна миграция да се справят с жилищните, здравните и други проблеми, които биха могли да възникнат.

Други държави-членки могат да почерпят опит и също да назначат такива комисии, посочва изданието. Така всяка страна ще може да търси специфични решения на конкретни проблеми.

Основното законодателство, което регламентира социалната подкрепа в ЕС, е вече остаряло и е писано преди най-голямото разширяване в историята на съюза, както и преди кризата. Затова не е изненадващо, че в програмата за работата на Еврокомисията през тази година е заложена неговата ревизия.

Това дава възможност за въвеждането в законодателството на точна дефиниция за „работещ“, включително и за заетите на непълно време (колко часа работа са необходими, за да се класифицират като работещи). Би трябвало също така да се приемат и мерки срещу т. нар. социален дъмпинг.

Европейският фонд за мобилността също ще се включи в преодоляването на предизвикателствата, свързани с миграцията, като се предвижда да съфинансира временно държави, чиито социални системи са притиснати от имиграцията или имиграцията причинява конкретни проблеми.