Франачайзингът трябва да бъде глобален

От Осман Белги*

Във всяка страна клиентите избират да получат качествено обслужване от някоя известна марка и структурите на развитието и на територията, която тя обслужва. В основата на франчайза е бизнесът без граници - инвеститорите идват до теб от другия край на света. В различните държави първо се появяват американските марки, някои от държавите се учат бързо и създават свои собствени брандове, докато други влагат усилията си в това, да популяризират марка от световен мащаб.

Турция е доста успешна в създаването на национални франчайз вериги. В това отношение ние сме пред всички европейски държави за последната година. Много международни вериги дойдоха в Турция и се оттеглиха безславно. Вериги за хамбургери като Wendy’s, Wimpy, Dairy Queen, Fuddrackers; сладоледеният гигант Baskin Robbins, легендарното Hard Rock Cafe, Quiznos Sub, Hakkansan, Nandos, са само част от примерите. Лидери в своите сфери като Alpha graphics, 7 Eleven, Toys R Us, Jani King, Futurekids, Id Sites Institute, дойдоха и си отидоха.

Турция е уникален пример в много аспекти. Проблемът с хранителните вериги е, че турската кухня е една от най-добрите в света. Всекидневните ястия, приготвяни от нашите майки, са достойни за един „Турски ресторант” където и да е по света. Световноизвестните вериги за бързо хранене попадат в жестока конкуренция в нашата страна. Перфектни системи с дългосрочни инвестиционни планове след първоначалния бърз оборот (печалба) не издържат дълго време и си тръгват.

Друг аспект, който предпазва турския пазар от международна инвазия, е икономическата криза през последните няколко години. Международните концепции идват, когато бизнесът върви добре, инвестират мащабно и разчитат на високите приходи в началото. След тяхното пристигане обаче се появи кризата.

Някои устояха, други, които разчитаха на спекулативните печалби, си тръгнаха. Кризата подпомогна развитието на националните марки. Във всяка криза успешните вериги запълват празните шопинг центрове и улични магазинчета. Инвеститорите осъзнаха, че единствено силните марки оцеляват по време икономически колапс. Промишлени, текстилни, строителни компании отвориха кафенета.

Когато разгледаме развитието на франчайз веригите в нашата страна, можем да видим четири периода, разделени от цели три кризи. През 1985 г. франчайз ерата започва с McDonald’s и се развива с появата на фризьорски и козметични салони и ресторанти за хамбургери. Turyap и Sagra изучиха концепцията. Кризата през 1990-1993 г. стартира с нашествието на Кувейт и това сложи край на чуждестранната доминация. През 1991 г. беше създадена турската франчайз асоциация UFRAD и председателят беше Мастер Франчайзополучател на чуждестранен франчайз.

През 1994 г. ние започнахме да осъзнаваме развитието на шопинг центровете и националните вериги, след като международните вериги напуснаха пазара. Концепцията за франчайзинга не беше добре позната, инвеститорите бяха недоволни от високите роялти такси. Статия в известен местен вестник определи франчайзинга като лесен начин за правене на пари. Като резултат от това много марки започнаха да отварят собствени магазини, вместо да търгуват със скептично настроените инвеститори.

През 1999 г. се случиха земетресенията в Голцук и Адапазаръ, а като прибавим към тях и събитията от 11-и септември 2001 г., износът на практика спря и ние бяхме изправени пред тежка криза. Инвеститорите осъзнаха, че единствено франчайз веригите биха могли да оцелеят. Силните вериги наеха празните шопинг молове на ниски цени.

Стабилната икономическа ситуация през 2002 г. пък подпомогна франчайзодателите. С намаляването на инфлацията успешните бизнесмени осъзнаха силата на продажбата на дребно и франчайз марките. Ние започнахме да строим шопинг центрове един до друг.

Търсенето на франчайз марки силно се покачи. Появиха се хора с високи доходи, които започнаха да търсят „по-добро позициониране” в шопинг центровете. Някои използваха това като лесен начин да печелят пари и с това прегазиха много други по своя път. Франчайз изложенията се разпростряха на повече от 2000 м2 площ, а франчайз марките в Турция станаха повече от 100. Кризата през 2008 г. засегна пазара, макар и да не беше толкова лоша за нас, както за Америка и Европа. Производителите бяха колебливи, не знаеха дали да продават на по-ниски цени или въобще да не продават. По-слабите марки бяха елиминирани от пазара, докато силните успяха да оцелеят.

През 2010 г. започнахме да виждаме наши национални марки на световните пазари. Марките, които успяха да оцелеят в Турция, сега се бореха и в международен аспект. Този успех не беше резултат само от силните национални марки, но също така и от търсенето от инвеститори от съседните държави.

Активната роля на UFRAD в Европейската франчайз федерация и Световния франчайз съвет, възникването на Черноморската франчайз федерация и членството в DEIK (Foreign Economic Relations Board of Turkey) помогнаха на своите членове да достигнат до чуждите пазари.

През 2011 г. правителството създаде 3 групи инициативи за франчайз сектора.

1. Кооперативни организации, като членове на UFRAD /Турската Франчайзингова Асоциация/ получават обратно една четвърт от разходите си за проучване на пазара и присъствия на международни пазари. Също така 50% от разходите за посещение на инвеститори на международните панаири се поемат от правителството.

2. DTM (Турската правителствена агенция за експортно стимулиране на бизнеса) осигурява помощ в размер на между 50 000 и 500 000 долара за нови франчайз компании през първите 4 години от развитието им за реклама, проучване, патенти, нови офиси, наеми, обзавеждане на офисите и разходи за първите 10 франчайз получатели.

3. Марките, които се класират за програмата Turquality, получават възстановени 50% от международните си разходи, направени през първите 5 години за развитие на бизнеса си. Първите 100 франчайза вече са включени в програмата, като субсидията за тях е в размер до 100 000 долара за стартиране на франчайз бизнеса им и по 200 000 долара за закупуване на бизнес от тях и се предоставя на техните франчайз получатели.

Компаниите, които бяха включени най-напред в тези инициативи, бяха най-често от секторите продажби на дребно, аксесоари, мебели, уреди. Докато през 2011 г. това бяха най-често вериги от ресторанти и кафенета, софтуер компании, образователни и медицински франчайз центрове. За ресторантските вериги условието е да имат пет ресторанта в Турция и поне един в чужбина.

А днес ние вече сме свидетели на много турски марки, които се развиват успешно на чуждите пазари благодарение на тези инициативи.

*Осман Белги e франчайз консултант и генерален секретар на Турската франчайзингова асоциация