Европа се нуждае от пари за Украйна, но се въздържа да ползва руските

След повече от три години война Европа похарчи към 122 млрд. долара за директна помощ за Украйна, а отделно и още милиарди инвестирани във военно-промишления комплекс и икономиката на страната, пише CNN. Страните имат нужда от средства, за да продължават да подкрепят Киев и имат достъп до 229 млрд. долара, които обаче още се въздържат да използват.

Става въпрос за замразените през 2022 година руски активи, които все още стоят недокоснати. ЕС одобри използването на лихвите, генерирани от управлението на активите, но до този момент се въздържа от тяхното изземване.

От своя страна, Канада и САЩ имат подобно решение и в последните дни от мандата си американския президент Джо Байдън се опитваше да накара Европа да преразгледа своята позиция.

Възможно е скоро да има пробив в тази позиция, пише CNN и посочва дискусии във френския парламент, след които депутатите приеха необвързваща резолюция, която призовава за използването на руските активи за финансиране на военна помощ и възстановяване на Украйна. В Европейския парламент също беше изготвена резолюция за изземването на средствата, но все още не е гласувана в пленарната зала.

Въпросът е сложен, каза по този повод британският премиер Киър Стармър и този коментар обобщава всичко.

Причините са няколко - дори и да бъде намерено правно основание, в Европа се опасяват, че изземването на чужди активи ще отблъсне чуждестранните инвестиции. Русия например от години изтегля своите активи от САЩ, опасявайки се от конфискация заради военните си операции в Грузия и сега - в Украйна. Причината е, че има такъв прецедент - САЩ изземват средствата на Германия след Втората световна война, както и на Афганистан и Ирак след военни конфликти. Русия обаче не се притеснява от подобна практика в Европа - 2/3 от замразените активи са тук.

Европейската централна банка (ЕЦБ) също е против, коментирайки че такъв ход може да навреди на имиджа на еврото.

Подкрепата за Украйна обаче ще продължава да струва пари, а лихвите от средствата на Русия не са достатъчни, пише CNN. Освен това анализаторите са категорични, че Москва едва ли ще се съгласи да изплаща репарации, което означава, че европейските данъкоплатци ще трябва да се съгласят да плащат за възстановяването на Украйна. Но икономистите рядко имат думата за всички решения, казва проф. Олена Хаврилчук, преподавател по икономика в Сорбоната. "Международното право е преди всичко за справедливост, а не е само да дава права за собственост", допълва още тя.

Основанието да бъдат иззети активите трябва да бъде много добре обмислено, коментира и преподавателят по международно право от университета в Льовен Фредерик Допен. Руските активи реално са под защитата на основен принцип в международното право - неприкосновеността им от трети страни. Европа обаче може да използва много силен аргумент - възстановяването на Украйна от руската агресия и защита от повторно нахлуване, смята още юристът.

Въпреки двете световни войни Европа всъщност няма исторически прецедент - Германия е осъдена да плати и плаща репарации за нанесените щети. Сега Русия не може да бъде накарана дори да прекрати огъня за 30 дни. Макар че не може да бъде изключено, би било доста изненадващо, ако Москва се съгласи да плати за щетите, които е нанесла, допълва Допен.

На този етап "ножът още не е опрял до кокал", коментира още CNN и посочва, че основната част от замразените руски активи е в Белгия (близо 193 млрд. долара), която не е съгласна да подкрепи изземване. Премиерът Барт де Вевер определи подобен ход като "акт на война". Неговата позиция е защитена от гласа на Германия - най-мощната европейска икономика, както и от Унгария и Словакия, които застават зад Русия при нужда, когато се изисква единодушно решение по даден казус в общността.

Администрацията на предишния президент на САЩ Джо Байдън имаше планове да използва замразените руски активи, за да накара Владимир Путин да преговаря за мир. Сегашният държавен глава Доналд Тръмп обаче има друго отношение към руския президент и не го притиска да отстъпва. Натискът е към Украйна, което означава, че руските активи са на сигурно място в Европа, макар и блокирани.