ЕС е готов да наложи още санкции на Русия

Лидерите на страните от Европейския съюз (ЕС), с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, казват, че са готови да увеличат натиска върху Русия чрез още санкции. На среща в Брюксел блокът се е договорил че е готов да наложи допълнителни санкции на Русия и да засили съществуващите мерки след разговори с украинския президент Володимир Зеленски, който е участвал чрез видеовръзка.

Демонстрацията на единство е помрачена единствено от отказа на Орбан да подкрепи текст на ЕС, в който се декларира подкрепа за Украйна. Текстът гласи следното: „Съветът на ЕС призовава Русия да покаже истинска политическа воля за прекратяване на войната“, пише Guardian.

Унгарският премиер отказа да подкрепи подобна позиция на ЕС и преди две седмици.

Нарастващата увереност на Орбан в разминаването с ЕС по отношение на Украйна повдига въпроси относно способността на блока да налага нови санкции и да подновява съществуващите. Дипломатите все още се утешават с факта, че Будапеща винаги се е присъединявала към плановете накрая.

Зеленски е призовал лидерите на страните от ЕС да не намаляват натиска върху Русия във връзка с войната. По думите му санкциите трябва да останат в сила, „докато Русия не започне да се изтегля от нашата земя и напълно компенсира щетите, причинени от нейната агресия“.

В ясна препратка към усилията на Унгария да възпрепятства преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, Зеленски добавия, без да назовава държави, че е антиевропейско да се блокират решения, важни за цяла Европа.

Отделно Financial Times съобщи, че най-големите военни сили в Европа обсъждат как да поемат по-голяма отговорност за отбраната на региона. Великобритания, Франция и Германия планират да представят на американския президент Доналд Тръмп план за прехвърляне на финансовата и военна тежест към европейските столици с надеждата процесът да е управляем и да се осъществи за период от 5-10 години, според медията.

След като излезе от срещата, френският президент Еманюел Макрон похвали политиката „Купувайте европейско“ като основна промяна на доктрината в Европа, която ще направи континента по-независим. В победа за Париж Европейската комисия (ЕК) предложи програма за превъоръжаване, от която изключи страни без отбранителен пакт с ЕС.

Макрон каза също, че ще бъде домакин на среща на европейските лидери със Зеленски в Париж следващия четвъртък. Тогава ще се обсъжда отбраната на Украйна, вкл. незабавна военна помощ, работещо прекратяване на огъня и евентуално разполагане на войски.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен коментира, че е от изключителна важност да се развие отбранителната индустриална база в Европа, като добави, че могат да бъдат включени „асоциирани страни“ – препратка към Великобритания, която също няма отбранителен пакт с ЕС. „Това са милиарди евро, които ще похарчим, и искаме възвръщаемост на инвестициите“, посочва тя.

Междувременно Йенс Столтенберг, бившият генерален секретар на НАТО, който миналия месец отново влезе в норвежкото правителство като министър на финансите, коментира, че несигурността относно ангажимента на САЩ към трансатлантическия алианс не е причина „да се откажем от НАТО“, а мотивация за европейските страни и Канада да увеличат вноските си.

По думите на Столтенберг, независимо дали САЩ ще решат да намалят вноските си в НАТО, или не, за другите членки в алианса е от решаващо значение да „застанат заедно“ и „да се активизират“.

„Всички ние трябва да направим каквото можем, за да гарантираме, че НАТО ще остане силен съюз между Северна Америка и Европа, който ни е помогнал да бъдем в безопасност повече от 75 години. И преди е имало различия и разногласия, но сме успявали да ги преодолеем, като сме осъзнавали, че всички сме в по-голяма безопасност, когато сме заедно", коментира Столтенберг.

Той добавя, че не може да изключи, че САЩ няма да намалят приноса си към командните структури и силите на НАТО, но очаква, че Вашингтон ще остане съюзник в НАТО.

Въпреки споразумението на ЕС за „спешно увеличаване на усилията“ за подпомагане на отбраната на Украйна, планът за военна помощ на ЕС на стойност 40 млрд. евро се провали, след като не успя да спечели подкрепата на по-големите държави членки, сред които Франция, Испания и Италия. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас, която ръководи инициативата, сега призовава държавите членки да осигурят 2 млн. снаряда на стойност 5 млрд. евро, което е по-малко в сравнение с първоначалния ѝ план. Той предвиждаше всяка страна да предостави военна помощ въз основа на размера на икономиката си.

Премиерът на Полша Доналд Туск коментира, че срещата на върха на ЕС е за „финализиране на първия етап от може би най-важния проект от десетилетия: да направим Европа безопасна, въоръжена и обединена срещу руската заплаха“.

Президентът на Литва Гитанас Науседа казва, че Европа е изправена пред стратегически избор, който напомня годините преди Втората световна война. „Трябва да се превъоръжим, защото в противен случай ще бъдем следващата жертва на руската агресия“, предупреждава Науседа.

Испания и Италия, които харчат под целта от 2% на НАТО за отбрана, смятат, че Европа не може да пренебрегне и други заплахи за сигурността. Испания настоява за по-широко определение на разходите за отбрана, за да обхване киберсигурността, борбата с тероризма и усилията за борба с климатичната криза. Премиерът на Испания Педро Санчес не харесва термина „превъоръжаване“, който Европейската комисия използва многократно в стремежа си да увеличи разходите за отбрана.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис каза, че ЕС се нуждае от „по-сериозна дискусия“ относно „предоставянето на безвъзмездни средства на европейските държави членки, за да направят важните инвестиции, които те трябва да направят“. Нидерландия и Германия се противопоставят на всякакъв общ дълг, който би се използвал за отпускането на безвъзмездни средства.