Израел започна ограничена сухопътна операция в Ивицата Газа

Израелската армия е започнала ограничена сухопътна операция в Ивицата Газа в сряда в опит да засили натиска върху групировката „Хамас“ да освободи останалите заложници, отведени на територията на анклава при нападението на 7 октомври 2023 г., което постави началото на войната.

Наземната операция е първата след изтичането на шестседмичното примирие между Тел Авив и „Хамас“ по-рано този месец. Засега не е ясно колко войници участват в нея, пише Bloomberg.

Армията е започнала „целенасочени наземни дейности“ в централните и южни райони на територията с цел създаване на частична буферна зона между северната и южната част на Ивицата Газа, пишат израелските отбранителни сили в платформата Х. Удари са осъществявани срещу терористични цели, вкл. военен обект на „Хамас“ в северната част на анклава, където се извършва подготовка за изстрелване на снаряди, и плавателни съдове по крайбрежието му.

Армията на Израел издаде и нови заповеди за евакуация в сряда. На жителите на Ивицата Газа в част от северните територии на анклава е наредено да се движат на юг и запад, за да избегнат „опасни бойни зони“. Смята се, че около 100 хил. палестинци са засегнати от поредица от заповеди за евакуация през последните 24 часа.

Сухопътните сили на Израел се оттеглиха от по-голямата част от позициите в Ивицата Газа, след като през януари влезе в сила краткото примирие с палестинската въоръжена групировка. Войски и танкове са преразпределени в буферна зона точно в границите на анклава с Израел и Египет. Това позволява на палестинците известна степен на мобилност между разбитите от войната населени места.

Не е ясно дали ограничената операция е предшественик на по-широко настъпление в населените центрове в Ивицата Газа.

Графика: Bloomberg

Израелската армия казва и че е разширила още повече контрола до центъра на коридора Нецарим, който минава от израелската граница до средиземноморския бряг и по същество разполовява Ивицата Газа.

Минути преди да бъде обявена операцията, министърът на отбраната на страната Израел Кац коментира, че е издадено „последно предупреждение“ към „Хамас“, че освен ако израелските заложници не бъдат освободени, жителите на Газа „скоро“ ще бъдат евакуирани отново от бойните зони.

Връщането към сухопътни операции следва израелските въздушни удари над палестинската територия, които на практика сложиха край на почти двумесечното спиране на боевете. По време на примирието групировката освободи десетки заложници в замяна на повече от 1000 палестински затворници.

Разговорите между Израел и „Хамас“, с посредничеството на Катар и Египет и наблюдавани от САЩ, за продължаване на примирието са в задънена улица.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обвинява „Хамас“ за подновяването на бойните действия, тъй като групировката отказа да освободи останалите 59 заложници и отхвърли предложенията на САЩ и посредниците за продължаване на примирието. Палестинската въоръжена група, която САЩ и други страни определят като терористична, казват, че условията за прекратяването на огъня не са били спазени, включително предоставянето на помощи за Ивицата Газа.

Повече от 48 хил. жители на анклава са убити във войната, според управляваното от „Хамас“ министерство на здравеопазването. Огромни участъци от територията са в развалини заради ангажимента на Израел да изкорени групировката.

Критиците на Нетаняху го обвиняват, че е възобновил офанзивата, за да подсили коалиционното си правителство преди решаващото гласуване на бюджета в парламента. Според тях целта на израелския премиер е да събере подкрепа за войната и да омекоти гнева заради опита му да уволни ръководителя на службата за вътрешна сигурност.

Като подчертават дълбокото разделение в Израел, десетки хиляди израелци протестираха срещу подновената офанзива. Полицията разпръсна със сила активисти, демонстриращи във вторник срещу подновяването на войната.

Кабинетът на министър-председателя съобщи също така рано в сряда, че израелското правителство е одобрило единодушно предложението му за преназначаване на крайнодесния политик Итамар Бен-Гвир за министър на националната сигурност. Бен-Гвир напусна правителството в знак на протест срещу споразумението за прекратяване на огъня, договорено през януари, но каза, че ще се върне, ако войната бъде подновена.