Притесненията около F-35 правят самолетите на Макрон добра алтернатива

Може ли Европа да се превъоръжи без Америка? Това е въпрос, който никой не задаваше само допреди няколко години, когато нашествието на Русия в Украйна накара Германия да задели сто милиарда евро за изтребители F-35 американско производство и за хеликоптери на Boeing. Между 2020 и 2024 г. САЩ съставляваха почти две трети от оръжейния внос на Европа. Франция, с нейната гордост с по-голямото си местно производство като самолетите Rafale на компанията Dassault Aviation, оставаше по-скоро изключение, пише Лионел Лоран за Bloomberg.

САЩ оглавиха класацията на оръжейните доставчици на страните членки на НАТО от Европа през 2020-2024 г. Графика: Bloomberg LP

Оттогава поведението на американския президент Доналд Тръмп стана причина подходът на френския държавен глава Еманюел Макрон, който включва закупуването на повече самолети Rafale, да изглежда добър. Американският президент обиди съюзниците си от Стария континент. Наложи мита и заплаши да отмени ангажиментите в областта на отбраната, докато се стреми към постигане на сделка за Украйна. Сега редица страни преразглеждат поръчките си на F-35 поради оптиката и по-дълбоки притеснения за зависимостта си от все по-непредсказуем хегемон.

Мисълта, че Тръмп може да деактивира оръжейни системи на съюзниците вече не е невъзможна, отбеляза неотдавна институтът EUISS, придавайки още по-голяма неотложност на плановете на ЕС да намали „прекомерните“ си зависимости от вноса.

Дори технократите в Брюксел осъзнават жестоката реалност, че днес е невъзможно да си сам – десетилетията на стратегически аутсорсинг означават, че промишлената база на Европа в областта на отбраната е равна на една трета от размера на базата на САЩ, а бюджетът ѝ за научни изследвания е една десета от този на Пентагона.

Европейските поръчки на американско оборудване, които са в очакване на доставка, възлизат на 472 самолета и 150 хеликоптера. В същото време Dassault е доставила 21 самолета Rafale миналата година, а проектът ѝ за самолет от следващо поколение с Airbus не се очаква да се появи до 2040 г. Петер Мерц, ръководител на швейцарските военно-въздушни сили, казва, че отмяна на поръчки за F-35 днес би била равносилна на самонараняване, в крайна сметка обективно погледнато, това е много добър самолет, произвеждан от силно преплетена верига за доставки в аерокосмическата област, както предупреждава канадската компания Bombardier.

Но в по-дългосрочен план целта на Европа да стане по-независима е съвсем правилна, особено с бъдещите разходи за отбрана в размер на 800 млрд. евро.

Поръчките на Dessault в очакване на доставка за Rafale показват търсене извън Европа. Графика: Bloomberg LP

Противоречието около F-35 надхвърля тесния дебат за това дали съществува „прекъсвач“, който може да бъде задействан по всяко време в Овалния кабинет. Книгата на бившия пилот на изтребител Филип Щайнингер от 2020 г. за въздушната сила описва F-35 като съвременен феодализъм в големи размери – скъпите партньорства в разработването с клиенти за износ и споделянето на данни служат като геополитическо обвързване, което заменя автономията със защитата на САЩ.

Макар че забраната на Тръмп от 2019 г. за способността на Турция да купува F-35 не е много подходящ пример какво означава това, има и други като достъп до обмена на собствени данни, който е от изключително значение за поразяването на точни цели. Независимо дали ще го наречем прекъсвач, или не, изисква се много голяма степен на доверие, която надхвърля рамките на самия самолет.

Ако изключването на САЩ не е вариант – както не е вариант и запазването на статуквото, какво може да направи Европа, за да се защити от Тръмп в стремежа си за превъоръжаване? Един от подходите, подобен на този на Полша, е да работи за запълване на пропуските в капацитета си на местно ниво  с течение на времето, докато приема чуждестранни доставчици в непосредствен план. Европеизирането на доставките не е толкова донкихотовско, колкото звучи. Неотдавнашно допитване на Defense News установи, че военните сателитни комуникации и безпилотното разузнаване са области, в които Европа е на три или по-малко години от постигането на достатъчен капацитет. Базирани в Космоса алтернативи като Starlink на Илон Мъск ще отнемат повече време, може би десет години.

В същото време ще бъдат нужни още партньорства за диверсифициране на доставките и споделяне на знания. Това трябва да включва по-близки връзки с Украйна, която по необходимост стана пионер във воденето на война с дронове. Трябва да бъде включена и Великобритания, която напусна ЕС през 2020 г., но ще бъде от ключово значение за изграждането на надеждно възпиране на Русия.

И накрая, способността на ЕС да осигурява финансови стимули трябва да насърчи още поръчки за трансгранични проекти на сътрудничество като Eurofighter, съвместно начинание между Airbus, BAE Systems и Leonardo, коментира анализаторът на Bloomberg Intelligence Франсоа Дюфло. Любимите самолети Rafale на Макрон също може да надхвърлят границите на Европа в свят, който разчита по-малко на САЩ, особено предвид сегашата му клиентска база в региони като Близкия изток.

Всичко зависи от това дали Европа наистина е готова да се отърси от дълбоко вкоренените навици за бюджетите, обществените поръчки и политиките. Германия предприема голяма крачка към ключово прекратяване на строгите ограничения, но не може да направи всичко сама. Блокът задава правилните въпроси, но изместването на САЩ от пилотската седалка ще бъде трудна задача.