Турция засилва военноморското си влияние в открито море

Когато турският военноморски флот прие два нови кораба във флотилията си този месец, официални представители не оставиха съмнение относно мащаба на мисията им или на геополитическите им амбиции, пише Bloomberg.

3000-тонните фрегати „ще представляват силата и решителността на страната ни в световните морета“, заяви Халук Горгун, ръководител на Секретариата на отбранителните индустрии към президентството, на церемония по повод пускането им на вода. „Турция предприема твърди крачки да се превърне в страна, която е силна в морето, с възможности за сдържане на терен и с глас на масата за преговори“, допълни той.

Новопостроените фрегати са поредният продукт на стремежа за военноморска експанзия, който ще даде на Анкара допълнително влияние в и отвъд Средиземно, Егейско и Черно море. Целта е и да се диверсифицира процъфтяващата местна отбранителна индустрия, която е по-известна с летящите си дронове.

Това е дългосрочен залог, който може да се възползва от нарастващия конфликт за морските търговски маршрути в момент, когато подкрепяните от Иран бунтовници хути заплашват търговското корабоплаване край бреговете на Йемен, Украйна и Русия си разменят удари в Черно море, а НАТО засилва наблюдението си, за да предотврати саботажи на подводни кабели.

Още 29 кораба, които са в процес на изграждане в турски корабостроителници, също трябва да влязат във въоръжение, включително първите подводници местно производство, разрушители и самолетоносачи. Те ще разширят общата флотилия до 209 кораба, сочат изчисления на Bloomberg на база последните разбивки на Международния институт за стратегически изследвания.

„Това не само променя регионалния баланс на силите, а и бележи появата на Турция като страна с военноморски флот, способен да показва сила в чужбина и в същото време да поддържа доминацията си в стратегически важен, геополитически сложен регион като Егейско море, коментира Суха Чулуккуоглу, старши изследовател в Trends Research & Advisory в Абу Даби и автор на книга за морската стратегия на Анкара.

Бюджетът за отбрана на Турция е един от най-големите сред средиземноморските страни. Графика: Bloomberg LP

Строителството в страната на подводници и разрушители е сред плодовете на план отпреди близо 20 години, който сега набира скорост, тъй като Турция се стреми да упражнява контрол над по-голяма част от заобикалящите я води. По-голямото внимание към изграждането на капацитет в морето се корени в доктрината „Синя родина“, разработена от военноморски офицери през 2006 г. и по-късно приета от правителството.

Тя доведе до многобройни сблъсъци с Гърция и Кипър в Егейско море и Източното Средиземноморие за територия и подводни енергийни ресурси. Напрежението се успокои, откакто сблъсък на кораби през 2020 г. за малко да тласне съседните страни в конфликт, но нито една от страните не отстъпи от твърденията си за обхвата на изключителната си икономическа зона. Атина също се опита да укрепи военноморския си флот, като направи поръчка за френски фрегати на стойност 3,5 млрд. долара през 2021 г.

На фона на конкуриращи се претенции за водните територии и енергийните ресурси под тях Турция потърси международно признание, за да засили позицията си, като подписа споразумение за очертаване на морската граница с Либия през 2019 г., а сега планира същото със Сирия.

По-надалеч военноморският флот беше изпратен да ескортира турски сондажен кораб в Сомалия, където се намира най-голямата военна база на Анкара в чужбина. Там той търсеше въглеводороди, за да помогне за захранването на турската икономика, оценявана на 1 трлн. долара.

Турция разширява военния си обхват. Графика: Bloomberg LP

Тази огнева мощ не е евтина. Турция, която вече е сред средиземноморските страни с най-големи военни разходи, задели рекордните 1,6 трлн. лири (45,1 млрд. долара) за отбрана през 2025 г., което е ръст с 11 на сто на годишна база. Военноморският флот ще бъде сред другите клонове на армията, които ще се конкурират за част от финансирането.

Президентът Реджеп Ердоган използва укрепването на армията, за да насърчи местното производство, намалявайки зависимостта от западни доставчици, които понякога налагаха оръжейно ембарго на Турция заради политически разногласия.

Двете фрегати, които ще бъдат пуснати на вода този месец, са построени в корабостроителницата TAIS Shipyards в Истанбул съгласно договор с държавната компания STM. Те са снабдени с най-модерните оръжия и оборудване за водене на електронна война от държавни компании като Roketsan и Aselsan в Истанбул.

„Макар че някои критични проекти в области като подводниците ще разчитат на чуждестранни партньорства, особено с Германия, съществува нарастващо внимание към разчитането на собствените сили", коментира Сине Озкарасахин, сътрудник в Колегията за отбрана на НАТО.

Местната екосистема сега е най-голямата сила на военноморския флот, казва Чубуккуоглу. „Преди 20 години тя беше силно зависима от оборудване, доставено от САЩ или НАТО, днес местните компоненти съставляват около 75%-80% от производството“, допълва той.

Това не означава, че турската отбранителна индустрия може да се справи изцяло без чуждестранни доставчици. Тя все още иска двигатели на GE Aerospace за самолети местно производство и пето поколение изтребители F-35, за да е в унисон с останалите страни членки на НАТО.

Освен автономия местната индустрия дава на Турция добре дошли ликвидни средства от продажби в чужбина в момент, когато страната има годишен дефицит по текущата сметка от 7,37 млрд. долара.

Турски корабостроителници строят кораби за военноморските флотове на Катар, Пакистан, Украйна и Ирак и само миналата година обявиха нови поръчки от Саудитска Арабия, Малайзия и първия им клиент от НАТО и ЕС Португалия. Те също така си осигуриха първата сделка за износ на морски дронове през 2024 г. с продажба на Катар.

Износът на турската отбранителна индустрия нарасна до рекорд през 2024 г. Графика: Bloomberg LP

Турция има една от водещите програми за морски дронове в НАТО, казва Озкарасахин, в която са въвлечени държавни и частни компании. Това я поставя в силна позиция да се възползва от ръста на пазар, който според компанията Janes ще възлиза на 7,8 млрд. долара до 2032 г.

„Значителен дял от продажбите и бюджетите за научно-развойна дейност се пада на военноморските системи“, коментира Аселсан в отговор на въпрос за военноморската стратегия.

„Световният пазар на военноморски системи се насочва към растеж, повлиян също от особено геополитически и геостратегически фактори“, допълва той.