Дронове и "баби терористи" - асиметричната война, с която Киев опитва да запази позиции

В началото на 2024 година Украйна извърши първите си удари с дронове, които целяха ограничаване на доставките на горива на бойното поле, поразявайки петролни бази и рафинерии в Южна Русия. Сред целите беше и петролният склад в Пролетарск (Ростовска област), който горя 16 дни. Ударен беше и най-големият петролен терминал на окупирания Крим - край Феодосия, което принуждава руските военни да използват влакови композиции за доставки. Те също са уязвими, показа операция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Запорожката област. При нея с противопехотни мини е спряна влакова композиция, превозваща 40 цистерни с гориво, които след това бяха унищожени от снаряди от HIMARS.

Така Украйна наложи своето "ембарго" на горивата, поразявайки към 15% от потенциала за преработка на петрол в Русия - макар и дроновете да не успяват да унищожат съоръженията, а да нанасят само ограничени щети, те ефективно намалиха производството и износа на горива.

Украинските безпилотни самолети (основно "Лютий"), както и ракети ("Нептун" и западните ATACMS и Storm Shadow) се насочиха и към оръжейни складове, военни бази, летища и други стратегически цели както на територията на Русия, така и в окупираните територии.

Русия, от своя страна, също разгърна фронта на войната си в Украйна и масирано атакува по енергийна инфраструктура и съоръжения. С повече от 15 масирани атаки руските ракети и дронове унинищожиха почти всички пикови мощности - въглищни и водни централи. Така от износител на евтина енергия (от ядрените централи) Украйна е принудена да разчита на внос, алтернативни източници на енергия, както и да прекарва дълги часове без електрозахранване, а съответно и без топлоподаване, когато алтернативите са недостатъчни да покрият потреблението.

Психологически атаки

В хибридната война Украйна се оплаква редовно от руската пропаганда, дезинформация и хакерски атаки, целящи демобилизацията на украинското общество и намаляване на подкрепата на Запада, но и техните служби извършиха няколко психологически удара, които бяха коментирани дори от президента Владимир Путин в неговата годишна пресконференция. Той съобщи за обаждания на телефонни измамници, които принуждават възрастни хора да извършват престъпления.

В социалните мрежи се появиха множество клипове, показващи "баби терористки", които подпалват банкомати и обществени сгради, както и полицейски коли, смятащи, че изпълняват заръките на службата за сигурност ФСБ. Руските власти повдигат обвинения за тероризъм срещу тези извършители.

Още от 2023 година имаше сигнали за телефонни измамници от Украйна, които работеха  с "благословията" на украинските служби. По позната и у нас схема те взимаха пари от лековерни руснаци и част от тях превеждаха като дарения на украинската армия. 

Дейностите на украинците на територията на Русия не се изчерпва само с тези удари. Киев вече използва и западни ракети за атаки по руски цели, получавайки това разрешение, след като Москва включи във войната и войници от Северна Корея. Но също така на няколко пъти военното разузнаване (ГУР) съобщи за атаки на партизани по влакови композиции, опожарени самолети и инфраструктура, които действително нанасят малки материални щети, но заедно с дроновете, приближават войната до домовете на руснаците.

В центъра на Москва в рамките на няколко дни пък бяха отстранени ръководителят на химическите войски ген. Игор Кирилов и един от водещите инженери, разработващ дронове с изкуствен интелект Михаил Шатский. При неизяснени обстоятелства в края на 2024 година почина и зам.-командирът на инженерните войски на Русия ген. Константин Смешко.

Ще дойде ли краят на войната през 2025 година?

С всички тези операции Украйна опитва да се поддържа в състояние, което да ѝ даде възможност да седне за евентуални преговори със силни позиции. През декември в Брюксел украинският президент Володимир Зеленски даде определение какви може да са тези "силни позиции" за Киев - ако Русия повече не може да върви напред, Украйна има макроикономическа стабилност, безусловни гаранци за сигурност (например покана за членство в НАТО и/или достатъчно добро въоръжаване), както и тотални санкции срещу Русия.

Позицията на Владимир Путин е без промяна от началото на конфликта - демилитаризация и денацификация на Украйна, неутрален статут и международно признаване на четирите анексирани области през есента на 2022 година в административните им граници, както и на Крим. Към края на 2024 година Русия контролира почти изцяло (99%) от територията на Луганска област, но под 70% от Донецка област и към 70-73% от територията на Запорожка и Херсонска област, за които претендира руският президент. Според оценки на военни анализатори при сегашните условия на руската армия би отнело години, за да окупира тези зони.