По-рано тази година френската армия създаде командване за Африка, подобно на Африканското командване на САЩ (АФРИКОМ). Новоназначеният командир Паскал Яни се занимава по-задълбочено с оказването на влияние и информационната война – необходимост, подчертана от нарастващото присъствие на Русия в Африка.
"Можете да продължите военното си сътрудничество, както правят много държави. Но идеята за постоянни военни бази, които след това могат да бъдат използвани като бойни средства и да се превърнат в нещо като дезинформационна война, може би не е най-добрият начин за действие", каза Уил Браун, старши сътрудник по политически въпроси в European Center for Foreign Relations.
Междувременно Франция се опитва да засили икономическото си присъствие в англоезичните африкански държави като Нигерия, твърдят анализатори. Двата ѝ най-големи търговски партньора на континента вече са Нигерия и Република Южна Африка.
Точно когато Чад обявяваше решението си, Макрон беше домакин на разговори с нигерийския президент Бола Тинубу.
Къде в Западна Африка Франция разполага с войски и защо?
След обявяването на независимостта на френските колонии в Африка Франция провежда политика, чрез която да постигне икономическо, политическо и военно влияние. Политиката включва и постоянното разполагане на хиляди войници в региона.
Франция все още има 600 военнослужещи в Кот д'Ивоар, 350 в Сенегал и 350 в Габон, 1000 военни в Чад, както и около 1500 в Джибути.
Министерството на въоръжените сили на Франция заяви, че работата на френските войски в Африка е да обучават местни войници и да укрепват капацитета им за борба с екстремизма, главно в областта на мироопазването, разузнаването и логистиката. Критици обаче твърдят, че това позволява на Париж да запази влиянието си и да защитава удобни за Франция политически режими.
"Страните от франкофонска Африка искат промяна в характера на тези отношения", казва Жил Яби, ръководител на мозъчния тръст West Africa Citizen.
Защо западноафриканските страни гонят френски войски?
Нарастващите антифренски настроения доведоха до протести в няколко западно- и северноафрикански държави, а правителствата, спечелили властта с обещания за преразглеждане на отношенията със Запада, твърдят, че връзките с Франция не са били от полза за населението. Те искат да проучат възможности за сътрудничество с Русия, Китай, Турция и други сили.
Президентът на Чад Махамат Идрис Деби Итно "не би взел това решение, ако не разполагаше с гаранции за сигурност от друга страна", казва Браун. "Знаем, че той е получил сериозна подкрепа от Обединените арабски емирства, които следят отблизо случващото се в съседен Судан и Дарфур. Знаем, че Турция също е направила някои стъпки", заяви той.
Чад граничи с четири държави с руско военно присъствие. През януари Деби беше в Москва, за да укрепи отношенията със "страната партньор".
Военните лидери на Нигер, Мали и Буркина Фасо, които изгониха френските военни, се сближиха с Русия, която е разположила наемници в целия Сахел, обвинявани в издевателства срещу цивилни.
Ситуацията със сигурността в тези страни обаче се влоши, когато се увеличиха броят на екстремистките нападения и смъртните случаи сред цивилното население, както от страна на въоръжените групировки, така и от страна на правителствените сили. През първите шест месеца на тази година са били убити 3064 цивилни, сочат данни на Института за проследяване на събитията и местоположението на въоръжени конфликти (Armed Conflict Location and Event Data Project), което е с 25% повече в сравнение с предходните шест месеца.
Не може да се каже дали оттеглянето на френските сили е довело до увеличаване на насилието. Но то създаде "огромен вакуум в сигурността", смята анализаторът Шантану Шанкар от разузнавателния екип на The Economist. Той добавя, че според него този вакуум не може да бъде запълнен от Русия. Войските на руската частна военна компания "Вагнер" се финансират от военните правителства с по-малко ресурси, казва той.
/БТА/