Хутите - следващата цел за дестабилизирането на режима в Иран

С падането на сирийския диктатор Башар Асад още един близък съюзник на Иран беше победен. Групировката „Хамас“, която действа в ивицата Газа, е вече на практика разбита, след като хиляди нейни оперативни служители бяха убити, както и лидерът ѝ Яхя Синуар.

В Ливан по-голямата част от висшето ръководство на „Хизбула“ също е елиминирано, а финансирането и подкрепата от Иран на практика са прекъснати, пише Bloomberg.

Някои анализатори, както в Израел, така и в САЩ, призовават за допълнителни и по-мощни удари директно срещу Иран, след като израелците удариха ограничен брой ирански военни обекти през октомври. Аргументът е, че Техеран е толкова отслабен от загубите на прокситата си, че е време за осакатяващ удар.

Има няколко приемливи цели: иранските обекти за изследване и изграждане на ядрени оръжия, съоръжения за производство на петрол и други военно-промишлени съоръжения.

Има обаче още един близък съюзник до Техеран, към който може да се насочи вниманието – йеменските бунтовници хути (или хуси), които действат в региона на Червено море.

Като използват комбинация от крилати ракети със среден обсег, дронове, малки лодки, хеликоптери и добре обучени щурмови екипи, хутите нападат, потапят или залавят търговски кораби. Те атакуваха и американски и съюзнически военни кораби, които оперират в региона в защита на преминаващите търговски кораби.

Хутите са не само регионална заплаха, но и заплаха за световната икономика. От берберските пирати през XVIII век международната морска общност не е била толкова застрашена от измамнически сили, колкото днес от хутите. Сомалийските пирати от Източна Африка например бяха най-вече младежи в сандали с ръждясали AK-47, които нямат нищо общо с обучените, екипирани и организирани от Иран йеменски бунтовници.

Повечето големи западни кораби вече заобикалят Червено море и Суецкия канал, където трафикът намаля с над 50% след атаките срещу Израел от „Хамас“, осъществени на 7 октомври 2023 г. Тези нападения поставиха началото на войната, която първоначално се водеше на територията на ивицата Газа, но по-късно се прехвърли и на територията на Ливан.

Хутите до голяма степен затвориха един от основните морски пътища в света, който се простира от Суецкия канал на север до пролива Баб ел Мандеб в южната част на Червено море. Това принуди танкери и товарни кораби да заобикалят целия африкански континент.

С падането на Асад и отстъплението на руските му поддръжници Иран значително намалява военните си позиции. Израел също така постига успехи в региона, а скоро ще встъпи в длъжност и новата американска администрация на новоизбрания президент Доналд Тръмп, която няма да се страхува да използва военна сила.

Как обаче би изглеждала една кампания срещу терористичната организация на хутите?

Първата стъпка би била да се постигне пълно привеждане в съответствие на световната морска общност. Това би довело до разширяване на две вече съществуващи дипломатически структури: Operation Prosperity Guardian, воден от САЩ военен консорциум, провеждащ операции за защита на търговското корабоплаване, и Споразуменията на Ейбрахам от 2020 г., които установиха сътрудничеството между Израел и няколко арабски държави.

Това, което е необходимо, за да се спрат хутите, е комбинация от въздушна, морска и сухопътна мощ. Добро първоначално разделение на задачите би предвиждало САЩ да се ангажират с присъствието на ударна група от самолетоносачи в района на крайбрежието на Йемен.

Втората основна задача ще бъде прекъсването на връзките на доставки между Иран и хутите. Това може да бъде предадено за изпълнение на Европейския съюз (ЕС). Европейска оперативна група, съсредоточена върху британски или френски самолетоносач, подкрепена от ескадра фрегати и разрушители, може ефективно да прекъсне доставките на модерни оръжия, които текат от Техеран към бунтовническата група в Йемен. Тези сили ще действат във водите на изток от военноносните сили на САЩ, край южния вход на Ормузкия проток.

Третата основна задача може да бъде свършена от Израел и арабските държави. Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Оман, Египет и Йордания могат да осигурят комбинирани сухопътни сили за операции в Йемен срещу хутите. Тези арабски части биха могли да получат значителна разузнавателна информация, специални операции, военноморска и въздушна подкрепа от Израел.

Американските и европейските ударни групи също могат да осигурят логистиката и комбинирана огнева подкрепа на сухопътните сили.

Може да изглежда трудно да се повярва, че израелските и арабските военни ще си сътрудничат по този начин, но те вече го правят (явно или тайно) по отношение на разузнаването, специалните сили и противовъздушната отбрана, отбелязва Bloomberg.

Първоначалната цел на една такава операция би бил военният капацитет на хутите - лодки, хеликоптери, дронове, ракети, складове за боеприпаси и радарни инсталации. Втората вълна от цели може да включва наземни командни и контролни станции и логистични центрове, използвани за ремонт и съхранение на военна техника.

Ако е необходимо, може да последва унищожаване на сухопътните сили, което да възпрепятства способността им да атакуват международно признатото йеменско правителство, срещу което се бият в една привидно безкрайна гражданска война.

Сухопътните сили на коалицията ще бъдат разположени за тясно фокусирани операции, след което бързо ще бъдат изтегляни в морето при изпълнение на мисиите. Това е моделът, с който силите на НАТО и ЕС преследваха успешно сомалийските пирати преди десетилетие.

От дипломатическа гледна точка кулминацията на прекратяване на огъня в Газа би била полезна. Атаките на хутите се осъществяваха привидно в знак на солидарност с „Хамас“. Прекратяване на огъня в Газа може да накара терористите да спрат войната си срещу глобалното корабоплаване, но светът не може да си позволи да запази способността им бързо да възобновят атаките – било по тяхно желание, било по заповед на Иран.

Техеран държи най-слабите карти, които е държал от две десетилетия, откакто се зае с изграждането на своята сложна мрежа от терористични проксита. Отстраняването на заплахата по бреговете на Червено море е най-добрият начин за по-нататъшно отслабване на прогнилия режим в Техеран и за повторно отваряне на един от най-важните морски пътища в света.