Фокусирана в Украйна, Русия губи позиции в Сирия - бунтовниците превзеха Алепо за три дни

Бунтовническите сили в Сирия навлязоха и почти взеха контрола над Алепо в операция, която се проведе в рамките на три дни. Настъплението до голяма степен изненада армията на президента Башар Асад, иранските милиции и руските военни, които го поддържат в региона. Това е първата успешна атака на бунтовниците, които бяха изтикани от града през 2016 година, пише CNN. Летището в града вече е затворено.

Преди да навлязат в града, бунтовниците превзеха няколко населени места в покрайнините в провинция Идлиб. Местните власти коментират, че са загубили подкрепата на съюзниците си и затова градът е под обсадата на бунтовниците. Според тях руските военни са извършили въздушни обстрели в областта, но не и по настъпващите в Алепо части. Другите съюзници - Иран и "Хизбула", които са помагали за поддръжката на града, са "заети" със собствената си война с Израел.

По непотвърдена информация Башар Асад е в Москва и опитва да си осигури подкрепата на Кремъл, за да се справи с размириците.

Русия изпрати бившият ръководител на Източния военен окръг ген.-полк. Александър Чайко, за да подкрепи командващия руските сили в Сирия ген. -лейт. Сергей Кисел. Руски военни кореспонденти коментират, че има недостиг на ресурси и призовават в района да бъдат използвани "останките" от разпадналата се Частна военна компания "Вагнер", както и да бъде изпратен бившият ръководител на руските части в Сирия ген. Сергей Суровикин. За кратко той ръководеше военните действия в Украйна, но беше разжалван след като украинците си върнаха Херсон.

Руските военни наблюдатели отбелязват още, че падането на Алепо е по вина на местните и икономическият упадък на страната след замразяването на конфликта, както и успокояването на военните и вярата, че бунтовниците няма да получат достъп до нови технологии, като например дронове. В сирийската армия са отстранени най-добрите ръководители заради техния труден характер.

В някои среди се заговори, че това може да бъде урок относно възможностите за прекратяване на огъня в Украйна и замразяване на конфликта, за каквото усилено се говори.

Зеленски: Членство в НАТО може да сложи край на горещата фаза на войната

Никой не е предлагал на Украйна членство и защита от НАТО в замяна на окупираните от Русия територии, коментира в интервю за Sly News украинският президент Володимир Зеленски.

Той потвърди, че членство на Украйна в НАТО в международно признатите граници от 1991 година и защитата на територията, която в момента е под контрола на Киев, би дало на украинските власти възможност да сложат край на бойните действия и да преговарят за връщането на окупираните територии по дипломатически път.

Такъв вариант никога не е обсъждан в Киев, защото досега никой не го е предлагал, заяви още Зеленски и допълни, че от юридическа гледна точка е напълно невъзможно Украйна да признае окупираните части от страната за руска територия. "Това е нарушение на Конституцията на Украйна", категоричен беше той.

"Много държави ни предлагат прекратяване на огъня", призна още Зеленски и допълни, че важните въпроси са два - къде ще бъде линията на прекратяването на огъня и какви гаранции ще получи Украйна, за да не се върне Русия. "За нас това е много опасно", допълни още той.

Украйна направи промени в ръководството на Сухопътните сили на ВСУ

В своето вечерно обръщение за 1010-ия ден от началото на пълномащабната война Зеленски анонсира и за промени в ръководството на Сухопътните сили на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Начело застава ген.-майор Михайло Драпатий, който командваше защитата на Харковска област при руския щурм през тази пролет. Негов заместник ще бъде полк. Олех Апостол.

"Нужни са промени - промени в управляващите, които ще допринесат с повече резултати на бойното поле", допълни още Зеленски по повод новите назначения. Той анонсира още и присъединяването на бившия ръководител на 93-та бригада "Холодний яр"  полк. Павло Палис към неговите съветници. "Той добре знае какво се случва при военните, на фронта и ми е нужен именно такъв човек, който ежедневно да следи информацията от фронта", обясни украинският държавен глава.

В отделно изявление главнокомандващият ВСУ ген. Олександър Сирский коментира, че ще бъдат изпратени подкрепления в някои от най-горещите точки на фронтовата линия.

По данни на Генералния щаб на ВСУ руснаците продължават да щурмуват в Донецка област, като най-горещите точки остават Покровското и Курахивското направление, където са регистрирани около половината от директните бойни сблъсъци на фронта през миналото денонощие (общо 192). Руснаците разширяват зоната, която контролират около Жовте, опитвайки се да се придвижат към Покровск, успоредно с жп линията. Основните боеве в това направление се водят около Миролюбивка, Промин, Лисивка и Даченске.

Боевете в Курахивското направление са съсредоточени към Сонцивка, Новодмитривка, Зори, Далне и Елизаветивка. Водят се и улични боеве в Курахове, сочат още данни на военни наблюдатели.

По данни на DeepState руските военни са превзели още Пустинке и Раздолне и напредват и към Трудово, Пушкино, Илинки и Новодонецко.

Руснаците продължават опитите да щурмуват и Часов яр - цел, която са си поставили от лятото на 2023 година след падането на Бахмут. Градът се атакува от север и от юг през Хрихоривка, Калинивка и по протежението на магистралата "Бахмут - Костянтинивка".

В Торецкото направление опитите са да бъдат заобиколени укрепленията на града и руснаците атакуват на юг - през Забалка, за да бъде достигнато до Леонидове, както и през Суха балка и Нелипивка.

Украйна продължава и своята операция в Курска област, макар че руснаците усилват натиска по северните и западните флангове на територията, която украинците държат. Почти четири месеца след началото на настъплението Украйна все още държи повече от 500 кв. км руска територия. Русия е разположила към 60 хил. военни, които имат поръчение да освободят зоната до инаугурацията на Доналд Тръмп.

По данни на Генералния щаб на ВСУ през миналото денонощие са били извършени повече от 30 въздушни удара по територията на Украйна, използвайки 61 авиационни бомби. За девети пореден ден този тип бомби са под 100 за денонощието, което е намаление от повече от 40% спрямо началото на ноември. Руснаците са извършили и над 4600 артилерийски обстрела.

Военноморските сили на Украйна съобщават за изтеглянето на руските бойни кораби от Черно море, като в момента са само два на дежурство и нито един от тях не е ракетоносец. ВВС на Украйна съобщава за поредна нощ с атака с дронове над различни части от страната. Информацията се обобщава.

Северна Корея увеличава доставките на оръжие за руската армия

Северна  Корея е предоставила на Русия повече от 100 артилерийски системи, сочат данни на украинското военно разузнаване, цитирани от "Интерфакс - Украйна". Пхенян е предоставил и повече от 100 балистични ракети KN-23 и 5 млн. артилерийски снаряда.

Част от артилерийските системи са предоставени за обучение на руските военни в Саратов, като състоянието им не е ясно.

Съюзниците на Украйна също увеличават помощта за защита

Франция има готовност да подсили въздушната отбрана на Украйна и да предаде изтребителите "Мираж" малко по-рано от очакваното, става ясно от съобщение от Офиса на украинския президент след разговор на Зеленски с френския президент Еманюел Макрон. Двамата са обсъдили максималното подсилване на позициите на Киев при евентуални предстоящи преговори, на които да бъде договорен краят на войната.

Зеленски е разговарял още и с канцлера на Германия Олаф Шолц и премиера на Норвегия Йонас Гар Стьоре. Германия ще продлъжи да подкрепя Украйна, е коментирал Шолц. Страната му е отпуснала 12 млрд. долара на Украйна от началото на войната и предостави няколко системи Patriot и Iris-T за въздушна отбрана.  

Германският канцлер е уведомил Зеленски  в подробности за своя разговор с руския президент Владимир Путин.

Украинският президент съобщи още, че Норвегия увеличава помощта за Украйна - от 1,4 млрд. долара до 3,2 млрд. долара през 2025 година. Част от тези средства ще отиде за осигуряване на дронове и в подкрепа на местното производство на оръжия.

Руски военни анализитори критикуват опитите на армията да централизира доставките на дронове на фронта

Руските военни кореспонденти критикуват опитите на ръководството на руската армия да централизира доставките и управлението на дроновете в нейни ръце. Опасенията са, че това ще подкопае благоприятната среда за конкуренция и развитие на иновации в сектора. Кореспондентите отбелязват, че също така не е ясно как руското военно командване ще интегрира новата услуга с дронове с другите бойни операции, а именно как тази централизирана инициатива ще се отрази на руския тактически разузнавателно-ударен комплекс.