Сеул се замисля за ядрени варианти заради опасността от север

Докато Северна Корея ескалира напрежението около 38-ия паралел, Сеул повдига темата дали Южна Корея трябва да има правото да преработва сама отработеното ядрено гориво. Това обаче предизвиква определени притеснения във Вашингтон, защото подобно действие може да е насочено и към придобиване на собствен ядрен арсенал.

По време на среща с южнокорейски депутати посланикът на страната в САЩ Чо Хюн-дон е заявил, цитиран от  “Гласът на Америка”, че неговото правителство ще работи с новата администрация на САЩ за укрепване на ядреното сътрудничество, включително ще обсъди необходимостта отработеното в реакторите на страната ядрено гориво да бъде преработвано в самата Южна Корея, като допълнително посочи, че в момента Япония има тази възможност. Същевременно това е стъпка, необходима не само за цивилни нужди, но и за създаване на ядрено оръжие, отбелязва медията.  

Дипломатът говори на фона на ускоряването от страна на Северна Корея на програмите ѝ за ядрено и ракетно оръжие и засилването на бойната ѝ реторика. Така в четвъртък държавните медии на Северна Корея заявиха, че Пхенян "ясно определя Южна Корея за враждебна страна", преразглеждайки конституцията. Два дни по-рано Северът взриви пътищата, които някога са го свързвали с Южна Корея.

По-късно посолството във Вашингтон излезе с изявление, че общият смисъл на забележките на дипломата е относно ангажимента на Сеул да продължи текущите усилия за укрепване на двустранното сътрудничество в областта на ядрената енергетика със следващата администрация на САЩ, предаде вестник Korea Herald. Посланикът повтори настоящата позиция на Сеул, която официално е против намирането на ядрени варианти за националната сигурност: „Целта на правителството, което се стреми конкретно и институционално да засили разширеното възпиране, е да изработи най-добрата мярка за отговор на севернокорейските заплахи, без Южна Корея да стига дотам, че да има собствена програма за ядрени оръжия или да разполага тактически ядрени оръжия“, каза той.

Първоначалните думи на дипломата, както и предишни изказвания на южнокорейски политици върнаха обаче притесненията във Вашингтон, че Сеул ще продължи със стремежите си да развива собствени ядрени способности.

Така министърът на отбраната на Южна Корея Ким Йон-хюн през август подчерта, че страната му зависи от САЩ, но добави, че всички други варианти за възпиране на Северна Корея си остават отворени: „Ако се прецени, че е трудно да се справим със севернокорейските ядрени заплахи, всички други възможности са отворени”. Още през 2020 г. министър Ким влезе в заглавията, когато каза, че страната му не може да оцелее без ядрена огнева мощ: „Не можем да оцелеем без ядрени оръжия. Ако имаме ядрено въоръжение, можем да неутрализираме ядрените оръжия на нашите съседи чрез „баланса на страха“, припомня списание Economist. Две години по-късно и президентът на Южна Корея Юн Сок-йол заяви, цитиран от британския вестник Times, че страната му се нуждае от ядрено оръжие, за да възпира Северна Корея.

“Южна Корея трябва да изгради потенциални способности да се въоръжава с ядрени оръжия, когато е необходимо”, заяви, цитиран от корейската новинарска агенция “Йонхап”, лидерът на основната опозиционна южнокорейска партия “Народна Сила” Хан Дон-хун. „Тъй като международната ситуация винаги може да се промени, ние трябва да се придвижим поне до точката на снабдяване с потенциални способности да преминем към ядрено оръжие, когато решим да го направим. Укрепването на националната сигурност с ядрени сили със сигурност е необходимо, защото има ограничения, когато трябва да  разчитаме единствено на нашите съюзници“, каза той.

Американските експерти, към които “Гласът на Америка” се обръща, обаче казват, че е много малко вероятно Вашингтон да даде съгласие на Сеул да преработва сам отработеното ядрено гориво, тъй като това би представлявало предизвикателство за режима за неразпространение на ядрено оръжие.

„Разбирам, че Сеул може да възприеме, че не е честно САЩ да подкрепят преработката в Япония, но не и в Южна Корея, на отработено гориво от ядрени реактори“, заяви Тоби Далтън, директор на Програмата за ядрена политика във Фондация “Карнеги”. „Важно е да се разбере, че САЩ се съгласиха на японска преработка през 70-те години на миналия век, във време, когато САЩ имаха политика, по-благоприятна за преработката.“ Далтън казва, че настоящата политика на САЩ „не подкрепя никъде повторната обработка, до голяма степен поради риска от разпространение“.

Робърт Айнхорн, бивш специален съветник по въпросите на неразпространението и контрола на оръжията в Държавния департамент на САЩ, който в момента е старши сътрудник в Brookings Institute, на свой ред заяви пред “Гласът на Америка”, че „някои южнокорейци сега се застъпват за домашни програми за преработка и обогатяване на уран, не само за целите на гражданската ядрена енергетика, но и за да се осигури възможност за производство на делящ се материал, необходим за ядрени оръжия”.

„Разбираемо е, че Република Корея се стреми да засили възпирането срещу нарастващата ядрена заплаха от Северна Корея, но Сеул и Вашингтон вече следват най-ефективния начин за противодействие на тази заплаха - укрепването на съюза помежду си и засилването на разширеното ядрено възпиране на САЩ, включително като дават на южнокорейците много по-важна роля в планирането и изпълнението на това възпиращо средство“, заяви Айнхорн.

„Случайните намеци от страна на длъжностни лица от Корея за интереса на Южна Корея към разработването на ядрени оръжия и застъпничеството от страна на някои депутати от националния парламент за разработването на латентни способности за ядрени оръжия, вероятно изнервят политиците на САЩ и ще засилят съпротивата им срещу разрешаването на преработката от Корея“, каза пред медията Евънс Ривър, който е изпълнявал длъжността помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Източна Азия и Тихия океан.

Хонконгското издание South China Morning Post цитира Чун Сон-чан, старши изследовател от корейския Институт “Седжонг”, който казва, че след като Южна Корея получи достъп до изискваните от дипломата съоръжения, тя ще бъде в състояние да започне производството на ядрени оръжия „след три до шест месеца“. „Това би послужило като силно възпиращо средство срещу Северна Корея, която толкова често прибягва до ядрени заплахи“, заяви Чун пред изданието. „А що се отнася до ядрените бойни глави, Южна Корея разполага с всички необходими неща, за да се въоръжи със собствени ядрени оръжия – средства за доставка, конструкторска школа, а отскоро и стратегическо командване“, добави той.

Според изследователя от Руската академия на науките Георгий Толорая, цитиран от РИА Новости, самата идея Южна Корея да се снабди с ядрено оръжие не се харесва на американците, защото ще накара и други държави да се опитат да се снабдят с такова и ще последва “ефект на доминото”. “Освен това, след като получи атомна бомба, Сеул ще стане по-малко зависим от Вашингтон. Ситуацията може да се държи под контрол, но не могат да се изключат различни непредвидени фактори, които бързо ще обърнат положението с краката нагоре”, заяви експертът.

Foreign Policy изчислява, че постигането на достатъчен арсенал от около 100 ядрени бойни глави може да отнеме 10 или повече години от момента, в който Сеул реши да разположи ядрени оръжия. Това би представлявало дълъг и опасен „прозорец на уязвимост“ за Южна Корея, по време на който основните ѝ противници, Северна Корея и Китай, биха имали стимул да забавят напредъка ѝ, като атакуват нейните ядрени съоръжения.

Както учените и служителите, участващи в ядрените въпроси, отдавна отбелязват, увеличаването на броя на участниците, притежаващи ядрени оръжия, повишава риска от надпревара във въоръжаването, кризи и реално използване на ядрени оръжия. Един ядрен конфликт, дори и да е локален, ще разстрои международните отношения по целия свят, заключват авторите на материала във Foreign Policy.

/БТА/