Какво научиха САЩ от ракетните атаки на Иран за защитата срещу модерния арсенал на Китай?

Ракетният обстрел на Иран срещу Израел на 1 октомври 2024 г. и преди това през април показва и стойността, и недостатъците на противоракетната отбрана на САЩ и съюзниците в евентуален азиатско-тихоокеански конфликт с Китай, казват анализатори, цитирани от Ройтерс.

Въпреки че има различия между двата конфликта, близо 400-те ракети от различни типове, които Иран изстреля срещу Израел тази година, дават на САЩ и Китай известна представа какво би проработило и какво – не, добавя информационната агенция.

За Вашингтон основният извод от атаките на Иран от 1 октомври – най-мащабните досега, може да бъде, че ракетите на Пекин биха били по-трудни за прихващане от тези на Иран и че способността за ответен удар ще бъде необходима за възпиране на масова атака, според Колин Кох от Училището за международни изследвания С. Раджаратнам в Сингапур.

„Ако погледнем само през призмата на възпирането, вече не можем да възлагаме надежди на възпиране само чрез отказ – тоест надеждата, че ефективните защити могат да притъпят ефикасността на ракетните удари“, казва Кох. „В бъдеще може да се наложи възпирането чрез наказание да стане нормативно“, добавя той.

Няма непосредствена заплаха от ракетен конфликт в Азиатско-Тихоокеанския регион. Разстоянията – хиляди километри, са по-големи, отколкото в Близкия изток. Оръжията на Китай са по-модерни, включително маневрени бойни глави и прецизно насочване, целевите зони са разпръснати из целия регион, което би затруднило евентуална масирана атака.

Китайската армия започна нов кръг от военни игри близо до Тайван, като декларира, че това е предупреждение за "сепаратистките действия на силите за независимост на Тайван". Тайвански източник от сигурността казва, че има признаци за изстрелване и на ракети.

САЩ разработиха и разположиха нови оръжия в региона тази година, за да се противопоставят на Китай, вкл. ракетата въздух-въздух AIM-174B и наземната ракетна батарея Typhon във Филипините, която може да изстрелва ракети SM-6 и Tomahawk.

Азиатско-тихоокеанското командване на САЩ и Министерството на отбраната на Китай не са отговорили на исканията за коментар от страна на Ройтерс.

Информацията за това как действат офанзивните и отбранителните системи след ракетните изстрели на Иран, много от които бяха прихванати, може да намали шанса за конфликт, казва Анкит Панда от базираната в САЩ Фондация Карнеги за международен мир.

„Всяка военна сила, която се подготвя за ракетни удари с голям обсег, ще трябва да планира възможните ефекти от противоракетната отбрана“, коментира Панда. „Разбира се, без яснота колко добре може да работи дадена система за противоракетна отбрана, това може да доведе до масивна ескалация“, добавя анализаторът.

Многослойната противовъздушна и противоракетна отбрана на Израел е съобразена със заплахите, пред които е изправена страната - управляеми балистични ракети от сили като Иран и неуправляеми ракети, изстрелвани от граничните зони.

Картината е много по-различна в Азиатско-Тихоокеанския регион за САЩ и техните съюзници, които използват системите Patriot, THAAD и Aegis за противоракетна отбрана на компаниите Lockheed Martin и Raytheon.

Точността на китайската DF-26 – най-разпространената конвенционална балистична ракета със среден обсег, се оценява на 150 м, според проекта за противоракетна отбрана на Центъра за стратегически и международни изследвания. DF-21 е с по-малък обсег, въпреки че някои варианти имат точност от 50 м. И двете могат да ударят повечето цели на САЩ и съюзниците в региона. DF-26 може да достигне Гуам, мястото на основните военни съоръжения на САЩ. Пентагонът изчислява, че Китай може да има няколкостотин от ракетите.

За разлика от тях ракетите на Иран като Fattah-1 са теоретично по-точни - в рамките на десетки метри - но са с много по-малък обсег. Броят на тези по-нови ракети не е публичен, но генералът от военновъздушните сили на САЩ Кенет Макензи коментира пред Конгреса миналата година, че Иран разполага с повече от 3000 балистични ракети от всякакъв тип.

Възможностите на Китай изпреварват тези на Иран по други начини, посочва Малкълм Дейвис, старши анализатор в Австралийския институт за стратегическа политика. Ракетните атаки най-вероятно ще бъдат координирани с антисателитни удари и кибервойна, и двете предназначени да усложнят отбраната.

„Западните системи (интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана) в Индийския и Тихия океан биха имали много повече трудности да победят голям китайски ракетен удар, включващ стотици или дори хиляди ракети, в сравнение с това, на което са способни иранците“, казва Дейвис.