Изправен ли е Близкият изток пред риск от вечна война?

За да усложни още повече тази каша, Абас е на 88 години и няма ясен приемник. Една борба за власт, дори и мирна, би отслабила още повече организацията му.

В резултат на това Израел вече няма да има партньор за сигурността и преговорите на Западния бряг. Последното не е от голямо значение в краткосрочен план - никой не очаква мирните преговори да се възобновят скоро - но може да има значение с времето. Натискът на САЩ по този въпрос може да се увеличи и страни като Саудитска Арабия твърдят, че няма да сключат официално мир с Израел, докато не бъде създадена палестинска държава.

Липсата на палестински партньор в сигурността е още по-голям удар. Това ще изисква Израел да наложи повече ограничения за преминаване на граници и други, всички от които вероятно ще струват по-скъпо, отколкото би струвал самоконтролът.

Трето, „Хамас“ може да има нови съюзници в бъдещи войни - или поне Израел трябва да се тревожи, че ще има. Конфликтите между „Хизбула“ и Израел, Иран и Израел и хутите и Израел напрягат израелските сили, създават опасности и главоболия за САЩ и арабските им съюзници и влошават и без това опасната ситуация.

В бъдещ конфликт „Хамас“ може да очаква тези съюзници да се присъединят отново, дори да е ограничено, което засилва вероятността групировката да атакува, защото те умножават силата ѝ. Дори ако „Хамас“ греши и тези потенциални съюзници на групата решат да не правят нищо, Израел може да се страхува от нова атака и това създава стимули за превантивни удари. Така бъдещите конфликти между Израел и Хамас могат да включат повече участници и да се превърнат в постоянно регионално главоболие.

Четвърто, Газа ще се превърне в провалена държава. Всички предложения за управление на Газа след прекратяване на огъня, като се започне от контрол на палестинската администрация, премине се през връщане на управлението на „Хамас“ и се приключи с израелска окупация, изглеждат безполезни. Някои са неприемливи за израелци или палестинци, докато други, например арабски или международни сили да служат като мироопазващи сили, са до голяма степен невъзможни. Резултатът е, че никой наистина не управлява Газа, която в най-добрия случай би имала няколко огнища на стабилност, но също и области на постоянно насилие.

При такъв сценарий „Хамас“ ще води бунт на ниско ниво срещу израелските сили и техните местни съюзници, а израелските сили ще нанасят многократни удари по лидерите и бойците на „Хамас“, за да попречат на групировката да се възстанови с цената на цивилни жертви.

Вероятният резултат е, че Газа ще бъде постоянен източник на регионални борби, с чести кризи и високо ниво на насилие. Населението ще продължи да страда, макар и с по-малко международно внимание, докато хуманитарната ситуация ще варира от лоша до катастрофална.

Пето, САЩ ще трябва да направят повече в Близкия изток, за да подобрят стабилността, но вероятно всъщност ще правят по-малко. За да се предотврати превръщането на малки конфликти в регионални войни, са необходими енергични програми за обучение и помощ за укрепване на палестинската администрация, дипломатическа намеса, за да се осигури ново и компетентно ръководство, след като Абас напусне властта, натиск върху Израел да избегне ненужни превантивни удари и др. Те отнемат време и са политически трудни, а и много от тях ще се провалят дори с най-квалифицираните служители и вниманието на високо ниво.

Нито една от тези възможни промени не е сигурна и понякога кризите и ужасните конфликти могат да доведат до предпазливост и мир. Краят на войната между Израел и „Хизбула“ през 2006 г. например беше неубедителен и ситуацията предполагаше подновяване на конфликта. Всъщност, въпреки че и двете страни се подготвяха за война, те предпочетоха да избегнат нов катастрофален конфликт.

Тъй като се надяваме на най-доброто, трябва да се подготвим за най-лошото. Рисковете от подновяване на войната и влошаване на регионалните условия са реални и дори ако бъде постигнато прекратяване на огъня, трябва да намалим надеждите си за връщане към нормалното състояние в Близкия изток.