Изправен ли е Близкият изток пред риск от вечна война?

Година след като бойци на групировката „Хамас“ нападнаха Израел, убиха 1200 души и отвлякоха още около 250 като заложници в ивицата Газа, конфликтът вече се води на няколко фронта, а войната има риск да продължи вечно.

Някой ден – вероятно по-скоро късно, отколкото рано, Израел и „Хамас“ ще прекратят огъня. Американските представители вероятно с облекчение ще заключат, че най-лошото е зад гърба ни, дори и насилието да продължи.

Могат да последват и други хубави неща – хутите в Йемен например да решат, че няма да водят война в името на „Хамас“. Боевете в Ливан, които в последните седмици стават все по-ожесточени, след като Израел уби лидера на другата подкрепяна от Иран групировка в района, „Хизбула“, Хасан Насрала, също може в крайна сметка да утихнат, пише Foreign Policy.

Дори и успешно прекратяване на огъня обаче няма да върне Близкия изток на пътя, по който вървеше преди атаката на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., добавя медията.

Пет големи промени ще оформят регионалната динамика към по-лошо през следващите години.

Първо, Израел ще има по-малко толерантност към рисковете от „Хамас“, „Хизбула“, Иран и други врагове. Израелците отдавна знаят, че различни държави, войнствено настроени групи и организации, комбиниращи аспекти и от двата типа актьора - както „Хамас“ и „Хизбула“ – ще се целят в страната им. Преди 7 октомври 2023 г. обаче израелското правителство можеше уверено да каже на своя народ, че ръководството на „Хамас“ в Газа изглежда възпряно, че израелското разузнаване може да открие всякакви планове за атаки от там и че израелската армия може лесно да смаже евентуално нахлуване на бойци на групировката.

И трите предположения се оказаха грешни в деня, в който бойци на „Хамас“ атакуваха преди година – болезнен провал на разузнаването и политиката.

Тел Авив е изправен пред риск от нова изненадваща атака и на бъдещите израелски лидери ще им е трудно да обещаят, че военните и разузнавателните служби ще открият път и спрат всяка опасност, независимо дали врагът е „Хизбула“, „Хамас“ или някой друг. Разузнавателните служби ще бъдат по-малко уверени в собствените си оценки, особено тези, които предричат ​​мир, а израелският народ ще им вярва по-малко.

В резултат на това е по-вероятно израелското правителство да действа с ограничена информация заради опасения, че ако не го направи, това може да доведе до нова изненадваща атака. Също така властите в страната ще са по-малко толерантни към ограничени провокации, каквито в миналото е имало много.

Нападението на 7 октомври миналата година показва, че Израел може да бъде силно ударен от решителна организация. Възстановяването на възпирането означава извършването на собствен удар, преди да се прояви каквато и да било заплаха.

Второ, палестинската власт, която на теория управлява част от Западния бряг, е дори по-малко значима, отколкото беше преди 7 октомври. Преди атаката на „Хамас“ палестинската администрация беше широко възприемана като корумпирана и неефективна, но силите за сигурност на палестинските власти изиграха критична роля в задържането на ролята на „Хамас“ основно на територията на ивицата Газа. Палестинската администрация е и в центъра на всяка визия за решение с две държави. Дори когато идеята за преговори за създаването на втората държава все повече приличаше на фарс, нито един американски представител не беше склонен да твърди, че мирният процес е напълно мъртъв.

След атаките подкрепата сред палестинците за палестинския президент Махмуд Абас и неговата организация „Фатах“ спадна още повече, въпреки че това не го накара да се оттегли. Военната операция на Израел в Дженин и други райони на Западния бряг през септември показва, че Тел Авив вече не вярва на палестинската администрация като партньор за сигурност. Израелските атаки и необузданото насилие на израелските заселници срещу обикновените палестинци допълнително дискредитираха палестинската администрация. Така се създаде порочен кръг и насилието на Западния бряг вероятно ще продължи.