Ливан копнее за национално единство, докато призракът на войната беснее

Когато Израел нахлу в Ливан през 1982 г., той се възползва от сектантските пукнатини в една страна, разбита от гражданска война. Този път, въпреки дългогодишните разделения, много ливанци отчаяно искат да запазят духа на национална солидарност пред израелската атака през южната граница. Те искат да изградят нов политически ред след отслабването на подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ отчасти чрез избора на президент след двугодишен вакуум във властта.

Това обаче няма да бъде лесно, пише Politico. Страната е опустошена от икономическа криза – 85% от населението ѝ се смята, че живее под прага на бедността, и това е обезсърчително.

Сега Бейрут се изправя пред най-сериозната криза от четири десетилетия насам заради боевете между израелските сили и силите на „Хизбула“.

Ливанските власти са отворили 500 училища за настаняване на евакуирани лица в цялата страна, но това не е достатъчно. Повече от 1 млн. души са разселени. Хиляди спят по плажове, под мостове и по улиците, а на север изникват импровизирани палаткови лагери.

Пол Салем, дългогодишен наблюдател на Ливан и бивш президент на мозъчния тръст Институт за Близкия изток, коментира, че има „рискове нравите да пламнат“ отново сред религиозните групи, но подчертава, че първоначалните признаци на съгласие са по-окуражаващи. В неговото село и съседните общности, казва той, хората „отварят домовете си, приветстват евакуираните и виждат шиитите, да речем, не като хора на „Хизбула“, а като ливанци“.

„Това може в дългосрочен план да укрепи националното единство“, добавя той. „Никоя партия в Ливан не иска граждански борби. Гражданските войни не се случват погрешка. Всички всъщност се страхуват от това и правят всичко възможно да го избегнат“, добавя Салем.

Подкрепата на хората за техните шиитски сънародници не означава, че те симпатизират на политическите и военните цели на подкрепяната от Иран „Хизбула“, посочва още Салем. „Много ливанци бяха ядосани на „Хизбула“, че откриха втория фронт в подкрепа на „Хамас“ и че причиниха тази масирана атака срещу Ливан и разселването на стотици хиляди хора“, казва той.

Най-после е време за президент

Преодоляването на разпокъсания политически пейзаж означава да се постави край на двугодишната пауза за избор на президент, който може да действа като обединяваща национална фигура. „За нас е важно националното единство и връщането към държавата. Имаме нужда от правителство, така че да можем да активираме всички елементи на възпиране и дипломация, за да попречим на израелците да унищожат страната ни“, коментира Мишел Хелу, генерален секретар на Националния блок, една от малкото светски партии в страната, пред Politico.

Въпреки гнева срещу „Хизбула“ - дори в някои шиитски села има съобщения за скъсани жалейки на убития лидер на групата Хасан Насрала - едно нещо, с което всички ливанци са съгласни е, че искат израелците да се махнат от страната им. Нов президент ще позволи на Ливан „да се върне под чадъра на държавата и да приложи Резолюция 1701 на ООН“, добавя Хелу. Тази резолюция сложи край на войната от 2006 г. между Израел и „Хизбула“ и постанови, че групировката не трябва да разполага сили на юг от река Литани, на 29 километра северно от израелската граница.

Самир Гегеа, ръководител на партията на Християнските ливански сили, призова през изминалата седмица председателя на парламента Набих Бери да свика парламентарна сесия за избор на нов президент, който според сложните споразумения за споделяне на властта в Ливан трябва да бъде маронитски християнин.

Отслабването на „Хизбула“ повишава перспективата за приемане на компромисен кандидат. Хелу обаче изразява скептицизъм, че „Хизбула“, макар и обезглавена след убийството на Насрала, ще е склонна на бърз компромис. Ситуацията вероятно ще принуди организацията да седне на масата за преговори, но единственият начин да оцелее изобщо е да продължи да се бори. До горчивия край.