Как страните от Персийския залив биха приели отслабване на Иран от Израел?

Съвпадението на извънредната среща на външните министри на страните от Персийския залив в Доха, Катар, с посещението на иранския президент Масуд Пезешкиан за разговори с емира на Катар повдига въпроси за това как ще реагират държавите от региона, ако Израел не само отслаби Иран, но и пренареди силите в Близкия изток, пише Guardian.

Тези страни се противопоставят на по-нататъшната израелска ескалация и смятат, че в крайна сметка само Вашингтон има средствата да ограничи израелския премиер Бенямин Нетаняху. Те настояват, че създаването на независима палестинска държава е единственият път към регионална стабилност, интеграция и просперитет.

Сунитската коалиция от шестима монарси от Персийския залив обаче не е добре настроена и към Иран и шиитските му поддръжници, като през 2016 г. определи иранската прокси групировка „Хизбула“ като терористична организация.

„Палестинската държавност е предпоставка за мира, а не негов страничен продукт“, писа наскоро саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан във Financial Times, без да споменава израелско-иранския конфликт или вероятността американският президент Джо Байдън най-накрая да се ядоса на Тел Авив.

Реалността е, че лидерите на държавите от Персийския залив, въпреки обществената подкрепа в техните страни за палестинската кауза, е малко вероятно да променят собствената си колективна стратегия да не предоставят на палестинците нищо друго освен хуманитарна помощ и политическа подкрепа.

Събитията могат да се променят бързо, но в момента страните от Персийския залив са изправени пред перспективата от възраждане на Израел, който е решен да унищожи военното ръководство на „Хизбула“ и така да отслаби Иран, че Техеран никога повече да не може да води война.

Докладите, че Израел обмисля да удари петролните инсталации на Иран, да не говорим за ядрените му обекти, ще изнервят Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC). Арабски дипломат, който не е приятел на Иран, казва, че се страхува от моралните последици от израелската „пълна победа“. Това би се превърнало в мрачен урок за Близкия изток – че справедливостта може да се постигне само с широкомащабна война, посочва медията.

Аргументът на GCC, председателстван от министър-председателя на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани, е, че прекратяването на огъня между другата ислямистка групировка, подкрепяна от Иран – „Хамас“, и Израел е решението на кризата. Убийството на лидера на „Хамас“ Исмаил Хания от Израел обаче нанесе тежък удар по надеждите на Доха да постигне това.

По същия начин, на втория фронт – Ливан – държавите от Персийския залив призоваха Израел да зачита суверенитета на страната и да приеме прекратяване на огъня. В същото време обаче никой не одобри атаката на Иран срещу Израел.

Ако възраждането на Израел продължи, страните от Персийския залив и арабските държави може да се изправят пред дилема. От една страна, дългосрочното отслабване на иранското влияние може да създаде нежелан и дестабилизиращ вакуум. От друга страна, това може да представлява възможност за страните да се възползват и да отблъснат подкрепяните от Иран недържавни проксита.

Много от страните в региона имат предостатъчно причини да искат Техеран да бъде отслабен, защото това може да даде повече пространство на президента на Ирак Мохамед Шиа ал-Судани да овладее подкрепяните от Иран фракции. Президентът на Сирия Башар ал-Асад, който мълчи за войната срещу „Хамас“ и „Хизбула“, може да възстанови влиянието си в Ливан при такъв сценарий.

Йордания се управлява от Фронта за ислямско действие, издънка на Мюсюлмански братя, която спечели 28% от гласовете на последните парламентарни избори и стана най-голямата отделна партия. Йордания от време на време обвинява Иран, че се опитва да разбуни групи, враждебни към нея.

Кувейт е замесен в дълго състезание с Иран – за добив на газ от оспорвано крайбрежно находище.

Критичните за региона отношения са тези между Иран и Саудитска Арабия. Те бяха поставени на по-добра основа с пътната карта за деескалация, договорена през 2023 г. с помощта на Китай. Саудитска Арабия прие иранския президент за първи път от 11 години и позволи на ирански поклонници да пътуват до свещените градове Мека и Медина. Рияд възстанови отношенията с подкрепяната от Иран Сирия и се надява, че има подкрепата на Техеран да попречи на йеменските бунтовници хути да насочват ракети към Саудитска Арабия.

Рияд също е повтарял безброй пъти публично пред Вашингтон, че не се интересува от нормализиране на отношенията с Израел, докато не се намери надежден път към решение за две държави.

Същевременно израелският премиер Бенямин Нетаняху изнесе реч пред ООН, в която призова Саудитска Арабия да последва Обединените арабски емирства и да нормализира отношенията с Израел, без да коментира исканията за две държави – израелска и палестинска.

В документ, публикуван наскоро от Европейския съвет за външни отношения, се твърди, че саудитско-иранските отношения са от решаващо значение за поддържането на мира. „Подход, който напълно да изключи Техеран от регионалната архитектура за сигурност, няма да получи регионална подкрепа и в крайна сметка ще бъде контрапродуктивен“, добавят авторите на доклада.