Русия струпва всякакви системи за ПВО в Крим, засега Киев ще задържи Курска област

Русия струпва всякакви възможни системи за противовъздушна отбрана (ПВО) в Крим и изгражда съоръжение край Кримския мост, чиято задача още не е ясна, коментира говорителят на украинските Военноморски сили (ВМС) Дмитро Плетенчук пред единния новинарски канал на страната.

Полуостровът все повече придобива символичен характер за руснаците, тъй като вече не може да бъде използван като седалище на Черноморския флот, но пък продължава да бъде ключова локация за южните военни групировки на руснаците.

Преди дни стана ясно, че Русия е разположила модификация на "Панцир - С1", която още не е серийно произвеждана, в защита на Кримския мост. Сега Плетенчук обясни, че всякакви системи са разположени на полуострова - и с голям, и с по-ограничен обхват на действие. Има данни, че в Крим на бойно дежурство са различни модификации на С-300, С-400 и дори най-новата С-500, която все още не е преминала всички тестове, както и други системи за защита от съветско време.

Отделно около моста се строи съоръжение, което се вижда от сателитни снимки, но още не е ясно какво е предназначението му - вероятно или защитно (включително и от предстоящите през зимата бури), или дори паралелна линия, която да бъде използвана за логистиката на военните след взривяването на  фериботите по линията, свързваща континентална Русия с Керч.

Украйна получава още системи за ПВО, очаква ракети JASSM

Румъния е взела решение за предоставяне на система за противовъздушна отбрана Patriot на Украйна, съобщи в своето вечерно обръщение по повод 923-ия ден от началото на пълномащабната война украинският президет Володимир Зеленски. Източник на Ройтерс съобщава, че Германия ще предаде още две от своите системи Iris-T до края на годината.

Берлин обеща 12 системи Iris-T и вече предаде четири от тях. Очаква се последните шест Киев да получи през 2025 година.

"Ще продължим да работим с нашите партньори за решения, които подсилват нашата отбрана", заяви още украинският държавен глава, намеквайки за разрешението за използването на далекобойни оръжия по територията на Русия.

Това искане е особено актуално след серия от атаки по приграничните зони в последните дни. Харков беше обстрелян със зенитни ракети С-300/С-400 през уикенда, а на 3 септември две балистични ракети "Искандер - М" разрушиха военна академия в Полтава и части от разположената наблизо болница и жилищна сграда. При обстрела загинаха 51 души, а повече от 270 са ранени.

Имало е сигнал за въздушна тревога и учащите се кадети са се отправили към бомбоубежището, но заради близкото разстояние, от което са изстреляни, ракетите са ударили целите си само след броени минути и хората не са успели да се скрият, обясни в интервю за NBC Зеленски.

Малко след това ракети разрушиха и университета в Суми, но за жертви не се съобщава. Обстрелите към приграничните зони се активизираха отново след около две седмици на затишие.

Според Ройтерс САЩ са "съвсем близо" до решение за предоставяне на ракети JASSM на Украйна. Това са далекобойни ракети, които се изстрелват от F-16. Вероятно с тях ще могат да бъдат нанасяни удари и по територията на Русия, защото няма особен смисъл от тях, ако ограниченията остават, пише агенцията. Основните опасения на американците са свързани с чувствителните технологии на ракетите.

Украйна отново е под масирана комбинирана въздушна атака

В ранните часове на 4 септември Украйна отново е под обстрел с дронове и ракети. ВВС съобщават за вдигната бойна авиация - пет Ту-95 от базата "Оленя", както и на два самолета МиГ-31К, които са носители на ракетите "Кинжал", от базата "Саваслейка". Двете бази бяха ударени с дронове преди седмици и нанесоха известни щети.

От акваторията на Черно море са вдигнати и два Ту-22 и ВВС предупреждават за опасност от пуск на ракети Х-22 към Одеса и областта.

Има данни за множество дронове по различни части на Украйна, включително и в западните области Лвов и Ивано-Франковск, които по-рядко са под обстрел, както и крилати ракети и авиационни бомби.

Това е пореден ден с масирана въздушна атака срещу Украйна след най-масовия удар досега на 26 август.

По-късно от ВВС уточниха, че срещу Украйна са изстреляни 29 дрона и 13 ракети, включително и две свръхзвукови "Кинжал". Със средствата на ПВО са свалени 22 дрона и седем крилати ракети (от видовете "Искандер - К" и Х-101). Шест дрона са изгубени от радарите вероятно заради действието на средствата за радиоелектронна борба, един от дроновете се е насочил към територията на Беларус.

Засега Украйна планира да задържи Курска област

Засега Украйна се нуждае от Курска област, но няма намерение да задържи превзетите площи или "да пренесе украинския начин на живот там", коментира украинският президент Володимир Зеленски, намеквайки за концепцията за "руския свят", пред NBC. От неговите думи стана ясно, че това е само част от план, чиято успешна реализация е "свързана с изненадата".

Украинският президент призна, че за операцията в Курска област са знаели много тесен кръг от хора, не са били уведомени западните партньори и това няма нищо общо с опасения за изтичане на информацията. Зеленски припомни, че прекаленото говорене около предстоящата контраофанзива през миналото лято е дало възможност на Русия да се подготви.

Операцията в Курска област изтегли руски части от Харковска област, направлението към Сватове-Кремина, както и от Запорожка област, а също така и резерви, които могат да бъдат използвани в Покровск и наборници. Засега обаче няма изпратени елитни части за връщането на контрола в областта. Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва, че това вероятно ще се случи след края на руската офанзива към Покровск. Анализаторите посочват, че вероятно и Киев ще изчака именно изпращането на по-ефективни военни части, преди да се изтеглят от руската територия.

Скоростта на настъплението на украинците в Курска област намалява съществено с изчезването на ефекта от изненадата, но офанзивата продължава и има съобщения за спечелени позиции около Погребки и Малая Локня, принуждавайки руснаците да се изтеглят, за да не бъдат обградени. Боеве се водят около Олговка, Коренево, Кремяное и Комаровка, както и Черкаское поречие и Руское поречие. Украинците успяват да блокират преминаването на руските части през р. Сейм.

Руснаците успяват да си върнат и някои загубени преди това позиции - основно на изток от Коренево и край Олговка, като има данни, че украниците се изнасят от тези региони.

Натискът на източния фронт се засилва

Руският натиск на източния фронт се засилва, макар и да няма значителен напредък на руските части. Боевете са интензивни към Покровск, както и в Курахивското направление, където са регистрирани повече от половината битки през миналото денонощие.

В сводката на Генералния щаб на ВСУ за 923-ия ден от пълномащабната война в Покровското направление са регистирани 61 директни бойни сблъсъка - основно към Новохродивка и Михайливка. В Курахивското направление битките, общо 50, са около Костянтивинка, Украинска и Хеорхиевка. Битките тук отразяват желанието на руснаците да превземат Вухледар и Селидивка, която е от съществено значение за подсигуряването на настъплението към Покровск.

Активно направление е и Лиман, където са регистрирани 32 директни бойни сблъсъка.

Продължват опитите за превземането на Часов Яр (Краматорското направление), както и към Торецк, без особени успехи към момента. Атаките в Харковска област са само две - към Вовчанск, като има данни за ротация на руските части.

От ВСУ съобщават за 207 атаки, 86 въздушни удара, при който са използвани 123 авиационни бомби и повече от 550 дрона. Данните показват, че след известно намаление в предишните дни броя на авиационните бомби се завръща към средното за денонощие.

Към 6 часа на 4 септември ВСУ съобщава за един кораб на бойно дежурство в Черно море, носител на ракети "Калибър".

Рокади и сътресения в украинските институции

На 3 септември украинските институции бяха разтъсени от оставки на министри и уволнения, включително и на ръководителя на "Укренерго" и на един от заместниците на началника на Офиса на президента. Председателят на парламентарната група на управляващата партия "Слуга на народа" Давид Арахамия съобщи в своя канал в Telegram, че 50% от министрите ще бъдат сменени в близките дни.

Есента ще бъде много важна за всички нас и трябва да бъдем подготвени, коментира във вечерното си обръщение за 923-ия ден от началото на пълномащабната война президента Володимир Зеленски. Той посочи, че в момента се работи по персоналните промени в кабинета, които да доведат да подсилване на политиката и във вътрешен, и във външен план, подобряване на комуникацията между регионалните органи и централната власт, както и укрепване на връзките с НАТО и подготовката за членството в ЕС.

Първите оставки бяха на министъра на правосъдието Денис Малюска, за когото отдавна се говореше, че ще бъде сменен, както и на околната среда Руслан Стрилец. Изненада обаче е и заявлението за оставката на министъра на стратегическата индустрия, подписал повечето договори за съвместни със Запада предприятия от военно-промишления комплекс Олександър Камишин, както и на вицепремиера по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Олга Стефанишина. Малко по-късно стана ясно, че поста си напуска и министърът по реинтеграцията, участваща активно в преговорите за обмените на военни Ирина Верещук.

За Камишин и Стефанишина се говори, че ще бъдат повишени. За вицепремиера се готви мястото на министър на правосъдието, а Камишин ще заеме мястото Ростислав Шурма - заместник на началника на кабинета в Офиса на президента. Шурма пък е уволнен по подозрение за корупция. Уволнен е и ръководителят на Фонда за държавно имущество Виталий Ковал.

Поста си загуби още и Володимир Кудрицкий, който ръководеше "Укренерго" и за чието отстраняване няма обяснение. Подкрепяйки Кудрицки, напуснаха и двама от шестимата членове на Надзорния съвет на енергийната компания.

Уволнен и разследван по подозрения за държавна измяна ще бъде ръководителят на създаденото наскоро звено за безпилотните летателни средства в украинската армия кап. Роман Хладкий.

Медийни публикации съобщават, че се търси заместник и на външния министър Дмитро Кулеба. На 4 септември сутринта и той внесе заявление с искане за отстраняване във Върховната Рада.

На този етап изглеждат сигурни за местата си само военният министър Рустем Умеров и премиерът Денис Шмихал, посочват украински медии.