Може ли Швейцария да се откаже от неутралитета си след 500 години?

Швейцария не желае да участва във войни, но обича да прави пари, пишат за Politico Лаура Каяли и Джакопо Баригази.

Сблъсъкът между тези ценности – плюс притесненията, че руският президент Владимир Путин представлява риск за цяла Европа – кара страната да преосмисли отбранителната си политика.

В радикален доклад, публикуван наскоро, група експерти препоръчват на правителството страната, която е неутрална от 1515 г., да работи в посока "общи отбранителни способности" с ЕС и НАТО.

„След руската инвазия срещу Украйна неутралитетът отново се превърна в предмет на политически дебат както у дома, така и в чужбина. Натискът върху Швейцария да изясни позицията си нараства“, се казва в доклада, призоваващ за „преразглеждане“ на нейната политика за неутралитет.

Един от многото фактори е как неутралитетът на Швейцария е повлиял на продажбите на оръжия; друг е как да се защити по-добре страна, заобиколена от два блока, към които не принадлежи.

Потенциалните политически сътресения са още един знак за това как пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. променя пейзажа на сигурността в Европа. Непровокираната атака накара Швеция и Финландия да се откажат от неутралитета си и да се присъединят към НАТО.

Експертите, изготвили доклада - включително дипломати, висши служители, бивш началник на швейцарската армия и Волфганг Ишингер, бивш директор на Мюнхенската конференция по сигурността - предадоха своите констатации на швейцарския министър на отбраната и сигурността Виола Амхерд, която е и президент на Конфедерацията за 2024 г. Препоръките ще допринесат за стратегията за сигурност на Швейцария за 2025 г.

Разрешаване на износа на оръжие

Износът на оръжие на Швейцария спадна миналата година с 27% до по-малко от 700 млн. швейц. франка (746 млн. евро) в сравнение с 2022 г. - както поради строги разпоредби за износа на оръжия, така и заради еднократния ефект от това, че Катар прекрати покупките на системи за противовъздушна отбрана, свързани с домакинството му на Световното първенство по футбол през 2022 г.

Берн забранява продажбата на оръжия на държави във война и това се отразява върху отношенията с други страни, които искат да изпратят оръжие на Украйна, което може да включва швейцарски компоненти.

„Забраната за реекспорт трябва да бъде премахната“, призовава докладът.

Швейцария блокира доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна от няколко европейски страни. Отне месеци на натиск Швейцария да се съгласи да изпрати излишните танкове Leopard в Германия, за да замени тези, изпратени в Украйна. Нейният отказ да позволи на швейцарски боеприпаси от складовете на Германия да бъдат изпратени в Украйна за използване в дарени противовъздушни системи Gepard помогна да се убеди германския оръжеен производител Rheinmetall да увеличи производството на боеприпаси в Германия.

Експертите искат да укрепят швейцарската оръжейна индустрия и чрез засилване на компенсиращите политики и получаване на достъп до програмите за въоръжение на ЕС и НАТО.

„Експлозивни“ предложения

Докладът беше противоречив още преди да бъде публикуван, тъй като опозиционните партии обвиниха Амхерд, че е назначила главно ентусиасти от НАТО и ЕС в експертната комисия.

Той вероятно ще срещне отпор в швейцарския парламент, особено от пацифистките леви партии и националистическата крайна десница; Амхерд вече е обект на критики за все по-близките връзки на страната с НАТО.

„От доклада става ясно, че Швейцария е западна страна и следователно подкрепя западните ценности“, коментира Жан-Марк Рикли, ръководител на отдела за глобални и зараждащи се рискове в Женевския център за политика в областта на сигурността.

Въпреки това "призивите за засилено военно сътрудничество с НАТО и ЕС много вероятно ще предизвикат голям дебат в Швейцария", добави той, съгласявайки се с оценките, че докладът е потенциално "експлозивен".

Експертите се въздържат да предлагат Швейцария да се откаже изцяло от неутралитета си и да се присъедини към НАТО, но настояват за по-дълбоки връзки с военния съюз и ЕС в посока съвместно обучение, защита срещу балистични ракети и двустранни и многостранни учения.

Докладът също така призовава военните разходи да достигнат 1 процент от БВП до 2030 г. В момента Швейцария харчи 0,76 процента от БВП за отбрана - много по-малко от която и да е членка на НАТО с изключение на Исландия, която няма армия.

Въпреки че е малко вероятно Швейцария да бъде нападната, страната вече е цел на хибридна война, включително дезинформация, шпионаж и кибератаки, според доклада. Експертите препоръчват преминаване към "глобална отбрана", което означава подготовка на цялото общество - не само военните - за потенциален конфликт.

Близки отношения с ЕС и НАТО

През последните месеци Федералният съвет на Швейцария, който управлява страната, изрази готовност да се сближи както с НАТО, така и с ЕС по отношение на сигурността и отбраната.

Наскоро швейцарска делегация пътува до Люксембург, за да се срещне с Агенцията за подкрепа и доставки на НАТО (NSPA). Една от целите на срещата беше да се оценят потенциалните синергии и възможности за сътрудничество с агенцията.

През август Федералният съвет също така одобри участие в два PESCO (постоянно структурирано сътрудничество) проекта на ЕС - един за военна мобилност, който има за цел да улесни преминаването на границите, и друг за киберзащита.

Според Рикли Швейцария иска да докаже, че дава своя принос, в случай че неутралната страна изпита нужда от военна помощ от страни от ЕС или НАТО.

„Има го репутационният страх Швейцария потенциално да се възприеме като страна, която се възползва от отбранителния съюз, без да си сътрудничи с европейските държави“, каза той. "Ако иска да разчита на помощта на своите европейски партньори, тя трябва да даде своята лепта."