Близкият изток достигна до още една експлозивна точка. Регионът се подготвя за евентуалното отмъщение на Иран и поддържаните от Техеран групировки срещу Израел заради скорошната поредица от дръзки израелски атаки.
САЩ се опитват да помогнат на Израел да се защити - и отчаяно искат да избегнат по-голяма и по-опустошителна война. Иронията е, че една от причините Израел сега да удря толкова много врагове толкова агресивно е, че еврейската държава губи вяра в способността на Америка да управлява Близкия изток, пише Bloomberg.
Израелските военни сили в последните седмици обявиха, че е убит Мохамед Дейф, военен командир на „Хамас“, в Ивицата Газа. Само седмица по-късно Израел отговори на атака на йеменските бунтовници хути с дрон в Тел Авив с въздушно нападение срещу йеменското пристанище Ходейда.
След като ракетен удар на „Хизбула“ уби 12 деца в Северен Израел, израелските сили осъществиха удар в Бейрут, при който беше убит Фуад Шукр, един от висшите военни лидери на терористичната група. На 31 юли израелските агенти успяха да елиминират и Исмаил Хания, политическия лидер на „Хамас“, по време на негово посещение в Техеран.
Всяка от тези атаки е предизвикателна и значима сама по себе си. Заедно те показват, че е в ход важна промяна в израелската стратегия.
Години наред израелските официални лица гледат как иранското обкръжение пълзи около страната, тъй като Техеран въоръжава, обучава и финансира прокси сили, които атакуват Израел от много страни. „Хамас“ – една от тези прокси организации, атакува Израел на 7 октомври 2023 г., след което започна и войната в Ивицата Газа.
Оттогава ракетните и артилерийски атаки на „Хизбула“ обезлюдиха части от израелския север. Кампанията на хутите срещу корабоплаването в Червено море парализира и доведе до банкрут израелското пристанище Ейлат.
Междувременно Иран периодично се присъединява към хаоса - както когато изстреля над 300 дрона и ракети срещу Израел през април, като същевременно се приближава към капацитет за производство на ядрени оръжия.
Някои анализатори се притесняват, че войната в Газа може да бъде прелюдия към по-голяма битка с водения от Иран алианс или част от стратегия за множество поразявания, която да изтощи и деморализира Израел с течение на времето. Така или иначе, Израел ще се бори да оцелее, ако и не промени правилата на тази жестока игра.
Последният залп от атаки е опит да се направи точно това. Убийството на Хания в Техеран не е просто удар срещу „Хамас“, това е предупреждение, че Израел може да удари най-чувствителните цели и най-важните хора дори в сърцето на Иран. Бомбардирането на Ходейда наранява военната икономика на хутите и демонстрира какво вероятно биха могли да направят израелските военни сили с терминалите за износ на петрол на Иран в Бандар Абас.
Ударът върху Шукр деградира военното ръководство на „Хизбула“ и показва, че Израел ще пренебрегне самодекларираните „червени линии“ на тази група, като атакува Бейрут. Продължавайте да ни натискате, предупреждава Израел, и ще платите ужасна цена.
Тази по-агресивна стратегия има за цел да възпира враговете на Израел, като използва някои ключови предимства - способността да нанася удари с прецизност на големи разстояния и изключителния интелект и тайни способности, необходими за неутрализиране на добре охранявани цели. Това показва, че Израел все още превъзхожда враговете си.
Опасността, разбира се, е, че като удря – и унижава – няколко добре въоръжени врагове едновременно, Израел рискува да им даде по-голяма причина да отговорят едновременно, като по този начин се ускори по-голямата и далеч по-грозна регионална война, която всички искат да избегнат.
Подходът също отразява известното разочарование от най-близкия приятел на Израел. Израелците със сигурност оценяват помощта, която Америка им предоставя от 7 октомври. Те знаят, че се нуждаят от САЩ на тяхна страна в евентуален сблъсък с Техеран. В същото време те съзнават, че на САЩ им липсва ефективна стратегия за противодействие на ядрената програма на Иран или за спиране на обкръжаването на Израел.
Израелската бомбардировка над Ходейда подчерта факта, че Вашингтон води, но не успява да спечели битката с хутите от месеци. Парадоксът е, че Израел стана по-зависим от американската мощ след 7 октомври – но все още по-малко убеден, че Америка може да използва тази сила ефективно.
Разочарованието не е едностранно. Съобщава се, че президентът на САЩ Джо Байдън е бесен, че Нетаняху е наредил убийството на Шукр и Хания точно след неотдавнашното му пътуване до Вашингтон. Администрацията на Байдън сега се стреми да притъпи каквото и да е отмъщение, което водената от Иран ос на съпротива подготвя, и след това да се върне към осигуряването на прекратяване на огъня в Газа.
На това обаче не трябва да се правят големи залози. Много израелски разузнавателни и военни лидери наистина искат краткосрочно прекратяване на огъня, дори само за да освободят някои заложници и да си починат след 10 месеца война. От израелска гледна точка обаче деескалация, която позволява на Техеран и неговите съюзници да продължат да изграждат способностите си и да се подготвят за следващия кръг от битки, не е добър мир.
Израел изглежда се готви за по-остра фаза на този многофронтови регионален конфликт – дори и да бъде избегнат тотален сблъсък.