Как един аванпост от Студената война предлага прозорец към днешните предизвикателствата

Изсечен в гората в югозападния край на Берлин се намира аванпост от времето на Студената война, който става все по-актуален с всеки изминал ден.

Официално Военноисторическият музей, разположен на бившето британско летище Берлин-Гато, документира ролята на въздушната война от първите дни на полетите до обединението на Германия, пише Bloomberg.

Истинският акцент е тукашната колекция от артефакти от Студената война: бойни самолети, западни и съветски; източногермански хеликоптери, западногермански радарни инсталации, системи за противовъздушна отбрана на НАТО и транспортни самолети; дори ранни ядрени ракети.

Това е отрезвяващ, на моменти плашещ поглед към един период, който доскоро се смяташе за приключил и забравен. Но след като Западът отново се насочи срещу Москва, докато войната на президента Владимир Путин срещу Украйна се насочва към третата си година, тази колекция изглежда странно актуална.

По-усъвършенствани версии на същото оръжие, показано в Гато, от системи „Пейтриът“ до самолети МиГ, могат да се видят из бойните полета на Украйна. И като най-големият европейски доставчик на военна помощ за Киев, Берлин отново играе централна роля - реалност, предизвикваща вътрешна опозиция, преливаща на политическата арена, точно както се случва в Западна Германия през 70-те и 80-те години на миналия век.

Шпионажът в стила на Студената война се завръща. Само миналата седмица стана ясно, че тайните служби на САЩ и Германия са осуетили заговор за убийството на главния изпълнителен директор на Rheinmetall AG. Неговата компания помага за производството на бойни танкове Leopard 2 и артилерийски снаряди, които се доставят в Украйна, и е ключов изпълнител в превъоръжаването на въоръжените сили на Германия, Бундесвера.

Сега, както и тогава, САЩ са върховният гарант за сигурността в Европа. Колко дълго още е отворен въпрос на фона на бурната предизборна кампания, която може да върне Доналд Тръмп в Белия дом, за да подкопае отново НАТО и отново да се сблъска с Германия.

Може би за да предотвратят подобна възможност, Вашингтон и Берлин съвместно обявиха, че американските ракети с голям обсег ще се върнат на територията на Германия от 2026 г. - ход, демонстриращ „ангажимента на Америка към НАТО и нейния принос към европейското интегрирано възпиране“.

Макар и конвенционални, тези „усъвършенствани способности“, включително крилати ракети Tomahawk и хиперзвукови оръжия, които все още се разработват, са ехо от разполагането на балистични ракети Pershing II с ядрени възможности в Западна Германия в отговор на подобните съветски действия в  Германската демократична република (ГДР) – събития, документирани в Гато.

Тези планове на САЩ в началото на 80-те години срещат протести, водени от зараждащото се движение на Зелените, и предизвикват размирици в правителството на социалдемократическия канцлер Хелмут Шмит.

Сега Зелените са в коалиция, оглавявана от друг канцлер на ГСДП, Олаф Шолц, и вместо това съпротивата срещу разполагането на ракети идва от политическите периферии. Председателят на Лявата партия Жанин Вислер осъди политиката като провокираща Москва, водеща до „спирала на превъоръжаване, която с всяка стъпка ни доближава до ръба“. 

Това е позиция, споделяна от Сахра Вагенкнехт, която напусна левицата, за да създаде своя собствена партия, базирана на платформа, която включва противопоставяне на доставката на оръжия за Украйна. Партията BSW е само на няколко месеца, но вече привлича до 9% подкрепа в анкети и много повече в някои федерални провинции - повече от достатъчно, за да усложни бъдещото изграждане на коалиция.

Националните социологически проучвания все още показват, че мнозинството подкрепя военната помощ за Украйна, но остатъчният пацифистки лагер, вкоренен в мирното движение от Студената война, е обезпокоен и търси нов политически дом. Взети заедно, партиите, които се противопоставят на такава помощ, имат подкрепата на някъде между една четвърт и една трета от избирателите.

Това е един елемент, който допринася за икономическата стагнация, вътрешните борби и пропуснатите цели от климата до жилищата, което обяснява недоволството от Шолц и неговата коалиция; изглежда малко вероятно да оцелее след федералните избори догодина. Подобно на Хелмут Шмит, Шолц нарича Хамбург дом, но не се смята за канцлер от същия калибър.

Въпреки всичко това, той председателства правителство, което прави исторически промени в дългогодишните позиции на Германия относно отбраната и сигурността и търси водеща роля в НАТО срещу Русия, независимо от бъдещия ангажимент на САЩ към тази кауза.

Запитан за противопоставянето срещу поставянето на американски крилати ракети в Германия и шанса да се предизвика нова надпревара във въоръжаването с Путин, Шолц посочи, че Русия се е заела с „невероятно натрупване на оръжия, които заплашват европейската територия“.

„Възможностите за прецизни удари“, предлагани от американските ракети, са необходими, докато Германия работи с Франция и Великобритания за разработването на подобно конвенционално средство за възпиране за борба със заплахата, изтъква той пред журналисти на срещата на върха на НАТО във Вашингтон на 11 юли.

Междувременно Доналд Тръмп си приписва заслугата за това, че упрекна съюзниците, включително Германия, заради липсата на действия при повишаването на разходите за отбрана, но Берлин все още може да се превърне в още по-голяма цел за втората му администрация, особено като се има предвид, че изборът му за вицепрезидент, Джей Ди Ванс, е открит критик срещу помощта за Украйна.

Напрежението със САЩ има своите паралели при Студената война. През 1982 г. Хелмут Кол наследява Шмит и разполагането на ракети от САЩ продължава въпреки широкото обществено недоволство. И все пак за по-малко от десетилетие Берлинската стена пада, както и цялостта на Съветския съюз - единственото събитие, което оформя мирогледа на Путин.

За Фредерик Кемпе, президент на Атлантическия съвет, днес „Украйна е фронтовата линия на глобална борба“, точно както е Западен Берлин по време на Студената война – реалност, призната от Китай и Русия в тяхното партньорство „без ограничения“, постигнато в навечерието на инвазията през 2022 г.  

Гато става свидетел на противопоставянето с Москва, като дестинация за западни доставки, осигурени от съюзнически самолети в успешен опит да се пробие блокадата на Берлин, наредена от съветския лидер Йосиф Сталин през 1948-1949 г.

Ефектите от действията на настоящия руски лидер могат да се видят и в Гато.

При скорошно посещение група украински ветерани обикалят музея, който е необичаен със сравнително нефилтрирания поглед върху миналото. Експозициите на артикули като огромната униформа на Луфтвафе на шефа на нацистката авиация Херман Гьоринг носят реални описания, които са лишени от коментари.

Те минават от хангар в хангар в процесия от инвалидни колички, придружени от партньори или приятели. Един мъж е с нови протези и на двата крака, подобни на тези, използвани от спринтьорите на параолимпийските игри; друг, носещ шорти, разкриващи ужасна рана на коляното, се подпира тежко на патерица, за да се придвижи.

Повече от 1000 ранени украинци са били лекувани в Германия, включително почти 700 войници към март, сочат данни на Министерството на здравеопазването. Повечето получават специализирани грижи като поставяне на протези. Първата дама на Украйна Олена Зеленска посети ранени ветерани във военна болница в Берлин през юни.

"Благодаря на защитниците!" каза тя в публикация във Facebook. „И благодаря на Германия, която ги третира като собствени защитници“.

Един от тези защитници, попитан във военния музей дали е добре, спря да се замисли. Свивайки ръка в юмрук, той каза „Сега съм“ и бавно се отдалечи.