НАТО празнува 75 години, изправен срещу стар враг и нови вътрешни дразги

НАТО, малко след тежката битка за присъединяването на Швеция, става на 75 години в четвъртък на фона на нов спор кой трябва да е следващият лидер на военния алианс, пише Wall Street Journal.

Спорът хвърля сянка върху това, което беше замислено като празнично събиране на висшите дипломати от 32-те членки на Северноатлантическия пакт тази седмица. Той противопоставя ранните членове срещу тези, които се присъединиха след Студената война, задълбочавайки разрива, възникнал с нахлуването на Русия в Украйна.

За да отбележи годишнината на НАТО, американският постоянен представител в алианса Джулиан Смит ще бъде домакин на всички дипломати в сряда, включително държавния секретар Антъни Блинкен, и други високопоставени лица в официалната си резиденция извън Брюксел – „Труман Хол“, носеща името на президента Хари С. Труман, който ръководи създаването на съюза през 1949 г.

През юли президентът Байдън ще бъде домакин на среща на високо равнище на лидерите на НАТО във Вашингтон, където е подписан учредителният договор. Пактът тогава имаше за цел да защити членовете срещу враждебността на Москва – задача, пред която алиансът се изправя отново.

Споровете за това кой следва да ръководи НАТО подчертават характеристика на групата, която се е доказала едновременно като сила и слабост: тя има много малко писмени правила и работи с консенсус, което обикновено означава единодушни решения. Това често осигурява гъвкавост, но понякога позволява на един член да блокира действия.

Когато НАТО бе създаден като военен съюз между САЩ, Канада и 10 западноевропейски съюзници, които все още се възстановяваха от Втората световна война, консенсусът обикновено означаваше съгласие с желанията на Вашингтон.

През последния четвърт век НАТО се разрасна с още 15 държави, които по време на Студената война му се противопоставяха отвъд Желязната завеса. Разнообразието от гледни точки, донесено от разширяването, усложни много решения. Политическите промени в други страни членки, най-вече Турция, намалиха желанието им да следват линията на САЩ.

В допълнение към сложността, процесът на избор на НАТО стана много по-публичен, отколкото в миналото, когато алиансът имаше по-малко членове, привличаше по-малко внимание и не фигурираше толкова широко в международната политика, колкото сега. Засиленият контрол увеличава вътрешното напрежение, казват представители.

През февруари, преди среща на министрите на отбраната, посланик Смит каза, че членовете целят да изберат нов генерален секретар „вероятно през първото тримесечие на тази календарна година, доколкото това е възможно“.

Във вторник тя добави: „Определено искаме да достигне до решение по този въпрос по-скоро рано, отколкото късно“.

Въпросът сега придобива спешност, тъй като лидерите на алианса искат въпросът за наследяването да бъде разрешен, преди Европейският съюз да започне да избира следващия екип на Европейската комисия след изборите за Европейски парламент в началото на юни. Ръководителят на НАТО традиционно е европеец и опасенията от двете страни на Атлантическия океан са, че ако постът не бъде зает скоро, той ще се превърне в неофициална разменна монета в преговорите за висши длъжности в ЕС.

Неписано правило на европейската политика е, че когато гражданин на дадена страна бъде избран за високопоставена позиция, тя бива елиминирана от надпреварата за други постове на високо ниво. От 32-те членки на НАТО 23 са в ЕС, така че ако съревнованията за лидерство съвпадат, те вероятно ще си влияят взаимно.

През последните години съюзниците също се надяват най-високият пост – който винаги е бил заеман от мъж – да бъде зает жена с висок политически авторитет. Публично обсъжданите имена включват председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е бивш министър на отбраната на Германия, и естонския премиер Кая Калас.

Калас привлече подкрепа и сред източните членки, които преди това бяха под влиянието на Москва и които усетиха най-силно въздействие от руската инвазия в Украйна. Политици и анализатори от Полша и Прибалтийските държави придобиха популярност в рамките на алианса през последните години, предупреждавайки, че Русия представлява сериозна заплаха за сигурността и икономическата стабилност на Европа.

Централноевропейците изразяват нарастващото си недоволство през последните години, че до голяма степен са били пренебрегвани за висшите позиции в НАТО, въпреки че харчат пропорционално повече за отбрана от повечето западноевропейски членове. Всички генерални секретари идват от Западна Европа. Настоящият заместник генерален секретар Мирча Джоана е румънец и е най-високопоставеният служител досега от региона. Длъжностни лица от първоначалните страни членки заемат всичките осем позиции след тази.

Миналото лято, когато не можа да бъде договорено силен политик жена да стане генерален секретар, членовете мълчаливо смекчиха критериите си. През октомври нидерландският премиер в оставка Марк Рюте – широко уважаван дългогодишен държавен лидер – се включи в надпреварата, след като преди това отрече интерес. Веднага бе сметнат за фаворит.

В изненадващ обрат в началото на тази година румънският президент Клаус Йоханис изрази интерес към поста. Почти веднага САЩ, Великобритания, Германия и Франция изразиха подкрепа за Рюте.

Йоханис публично декларира желанието си за поста в НАТО през март, като каза, че неговият регион се нуждае от повече представителство. Моментът на този ход раздразни много дипломати от алианса.

По същото време Унгария публично се противопостави на Рюте, но не изрази подкрепа за Йоханис. Унгария беше последната страна, която ратифицира присъединяването на Швеция миналия месец. Унгарският премиер Виктор Орбан се противопостави на подкрепата на НАТО за Украйна и редовно спори с други членове на ЕС по редица въпроси.

Само шепа членове не са изразили подкрепа за Рюте, казват дипломати.

Една неизвестна в надпреварата е къде стои Турция спрямо Рюте. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган забави влизането на Швеция в НАТО с повече от година заради недоволство от политиката на Стокхолм спрямо Турция и кюрдските сепаратисти, срещу които се бори Анкара.

Двамата лидери са разговаряли по телефона в неделя, казаха и двете страни, въпреки че изявлението на никоя от страните не изясни дали Ердоган ще подкрепи кандидатурата на Рюте. Разговорът е преминал добре за Рюте, казва запознат с дискусията източник. Турската подкрепа за Рюте е вероятна и може да доведе със себе си подкрепа от други страна, казва друг източник, запознат с обсъжданията.

Представителите на НАТО се надяват, че въпросът за лидерството може да бъде решен на или преди неофициалната среща на външните министри на алианса в края на май в Прага. Тази среща се разглежда като последен шанс за уреждане на въпроса преди изборите за ЕС. Ако това не е възможно, членовете искат да разрешат проблема преди срещата на върха през юли, за да избегнат разсейване на вниманието им. Крайният срок за решение е краят на септември.